— Хийт не знае, че двамата сме тук. Съвсем случайно научих къде е отишъл от един телефонен разговор с хлапето на Кевин. — Той плъзна ръка около агентката. — Работата е там, Анабел… Ами ако Порша е права? Нека си го кажем направо. Тя има много повече опит в подобни каши, отколкото ти. И при все че толкова успешно се е постарала да прецака собствения си живот — грешка, която съм радостен да заявя, че се опитва да поправи — досега тя е успяла да помогне за щастието на толкова много други хора. Резултатите й са достатъчно красноречиви. А колкото до случая, има много прост начин да се уреди.
Разправията с двамата толкова бе изтощила и без това намалелите й сили, че младата жена се свлече на дивана.
— Нищо не е просто, когато става дума за онзи тип.
— Този път е просто — настоя Боди. — Зърнах го да крачи към онази пътека, която се извива покрай езерото. — Същата пътека, по която тя смяташе да се разходи този следобед. — Върви след него — посъветва я мъжът — и когато го намериш, му задай два въпроса. Като чуеш отговорите му, ще знаеш какво точно да направиш.
— Два въпроса?
— Правилно. Ще ти кажа кои точно са те…
Водата от подгизналите листа се просмука в маратонките на младата жена и зъбите й затракаха. Подозираше, че е по-скоро от нерви, отколкото от студ. Може би беше на път да извърши най-голямата грешка в живота си. Не виждаше нищо особено във въпросите на Боди, но той беше много настоятелен. Колкото до Пауърс… Тази жена наистина я плашеше. Анабел нямаше да се изненада, ако извадеше пистолет от чантата си. Порша и Боди бяха най-странната двойка, която тя някога бе виждала, при все това двамата, изглежда, се разбираха идеално. Очевидно тя самата трябваше да научи още доста за сватовничеството. Трябваше да признае, че съперницата й значително се бе издигнала в очите й. А и как би могла да мрази жена, която бе готова да направи толкова много за нея?
Пътеката ставаше все по-стръмна, докато се виеше нагоре по скалата, надвиснала над водата. Моли й бе казала, че двамата с Кевин идвали тук, за да се гмуркат. И в този момент съзря Хийт. Той бе застанал на самия край на скалата и се взираше в езерото, с ръце, пъхнати в задните джобове на панталона, а краищата на якето му бяха отметнати назад. Дори и с измачкани дрехи, небръснат и разрошен, той беше великолепен, неоспоримият победител във всяка игра досега, с изключение на най-важната.
Чу стъпките й и извърна глава. Ръцете му безводно се отпуснаха покрай тялото. В далечината Анабел видя малка точка в небето. Отлитащите балони. Не й се стори добър знак.
— Трябва да ти задам два въпроса — поде тя.
Позата му, непроницаемото му изражение, всичко в него й напомняше за бунгалата, затворени през зимата — без топла вода, спуснати завеси, заключени врати.
— Добре — отвърна той безизразно.
Сърцето й се разтуптя, когато заобиколи табелата с надпис:
«ГМУРКАНЕТО ЗАБРАНЕНО»
— Първи въпрос: къде е мобилният ти телефон?
— Мобилният ми телефон? Защо те интересува?
Анабел не беше сигурна. Какво значение имаше в кой джоб го е пъхнал? Но Боди бе настоял да го попита.
— Последния път когато го видях, беше у Пип — отвърна Хийт.
— Позволил си й да ти открадне още един телефон?
— Не. Сам й го дадох.
Тя преглътна и се втренчи в него. Ситуацията се усложняваше.
— Дал си й мобилния си? Защо?
— Това ли е вторият въпрос?
— Не. Зачеркни го. Вторият въпрос е… Защо не си отговорил на обажданията на Дийн?
— Отговорих на едно от тях, но той не знаеше къде си.
— А той защо те е търсил?
— За какво е всичко това, Анабел? Честно, вече се уморих всички да се държат така, сякаш светът се върти около Дийн Робилард. Само защото изведнъж е решил, че му трябва агент, не означава, че ще хукна, щом ми подсвирне. Ще се свържа с него, когато намеря за добре, а ако това не го устройва, знае номера на Ай Ем Джи.
Краката й се подкосиха и тя се свлече върху близкия камък.
— О, божичко! Ти наистина ме обичаш.
— Вече ти го казах — отвърна той нетърпеливо.
— Да, каза ми, но аз…
Тя не можеше да си поеме дъх.
Най-после Хийт усети, че нещо се е променило.
— Анабел?
Младата жена се опита да отговори, наистина се опита, но този мъж отново бе преобърнал света й и езикът отказваше да й служи.
В очите му надеждата се мъчеше да надделее над предпазливостта. Устните му леко помръднаха.
— Ти ми вярваш?
— Аха.
Сърцето й биеше толкова лудо, че цялата се разтърси. Стисна ръце, за да укроти треперенето им.
— Наистина ли?
Тя кимна.
— Ще се омъжиш ли за мен?
Кимна отново и това му стигаше. С тих стон Хийт я вдигна на крака и я целуна. Секунди… часове… тя нямаше представа колко продължи тази целувка, но той завзе голяма територия: устни, език, зъби; бузи и клепачи; шията. Ръцете му се плъзнаха под пуловера, за да потърсят гърдите й; а нейните нахлуха под якето му, копнеещи да усетят твърдото му тяло.