Анабел почти не си спомняше как стигнаха до празното бунгало. Сърцето й пееше, но краката й не се движеха достатъчно бързо, за да не изостава от него. В един момент той я грабна на ръце и я понесе. Тя отметна глава и звънкият й смях се разнесе наоколо.
Те се разсъбличаха трескаво, нетърпението ги правеше непохватни, изритаха калните обувки, смъкнаха мокрите дънки, подскачаха тромаво, докато изхлузваха калните чорапи, блъскаха се в мебелите и един в друг. Тя потрепери от студ, когато той отметна завивките и я повлече със себе си в студеното легло. Притисна я към горещото си тяло, за да я сгрее, разтри ръцете и гърба й, стопли с дъх настръхналите зърна на гърдите й. Накрая жадните му пръсти откриха малката пъпка между бедрата й и разтвориха сякаш стоплените от лятното слънце венчелистчета, окъпани в благословена роса. Докосването му се разпростря до всеки сантиметър от тялото й. Тя простена, когато той проникна в нея.
— Толкова много те обичам, моя сладка, сладка Анабел! — прошепна той, за пръв път изливайки свободно сърцето си.
Тя се засмя, тръпнеща от радост, впила поглед в очите му.
— И аз те обичам!
Хийт изпъшка, целуна я отново и повдигна бедрата й, за да я изпълни докрай. Двамата изляха страстта си не в красив еротичен танц, а в диво съвкупление, в сладостно сливане на телесните сокове, разтърсващи ласки и дълбоко и пълно доверие, толкова чисто и свято, като брачните клетви.
Мина много време, преди да се отправят към банята, забравили, че няма топла вода. Плискаха се със студена вода, проклинаха и се смееха, а сетне отново се озоваха в леглото. Любиха се през остатъка от следобеда.
С настъпването на вечерта външният свят отново напомни за себе си. На вратата се почука силно и се разнесе гласът на Порша:
— Румсървис!
Хийт отначало не искаше да отговарят, но накрая се уви с една кърпа и неохотно се отправи към вратата. Върна се с кафява книжна кесия, пълна с храна. Изгладнели като вълци, двамата се нахвърлиха на сандвичите, сочните мичигански ябълки и лепкавия, божествено вкусен пай с тиква. Прокараха храната с топла бира и накрая, сити и леко замаяни от алкохола, задрямаха в обятията си.
Когато Анабел се събуди, беше съвсем тъмно. Уви се в покривката, отиде в дневната и извади телефона си. След секунди се свърза с гласовата поща на Дийн.
— Зная, че Хийт се е държал малко налудничаво с теб, приятелю, и се извинявам заради него. Човекът е влюбен и не може да се владее. — Тя се усмихна. — Обещавам ти, че ще ти звънне веднага щом се събуди, и ще оправи всичко, така че да не си посмял да си търсиш друг агент. Говоря сериозно, Дийн. Ако подпишеш с някой друг, освен с Хийт, никога повече няма да ти проговоря. Освен това ще те разнеса из целия Чикаго, че спиш с гигантски плакат с лика ти, който виси до леглото ти. Нищо чудно да е истина.
Тя се ухили и затвори. Извади от чекмеджето на скрина жълта тетрадка с редове и изгризан молив. Когато се върна в спалнята, запали лампата и се подпря на таблата на леглото, плътно увита в покривката. Краката й замръзваха, затова ги пъхна под одеялото и ги сложи върху топлото бедро на Хийт.
Той извика и подскочи, сетне се отпусна върху възглавниците.
— Ще ми платиш за това.
— Надявам се. — Остави тетрадката върху коленете си и плъзна премрежен поглед по него. Приличаше на безмилостен пират. Мургавата кожа, тъмните коси и наболата брада, която през цялата нощ бе драскала най-чувствителните места по тялото й, контрастираха с белоснежните калъфки на възглавниците. — Хайде, любовнико, да се залавяме за работа.
Хийт се надигна, подпря се на възглавниците и погледна с любопитство към тетрадката.
— Наистина ли трябва?
— Да не си полудял? Смяташ ли, че ще се омъжа за Питона без железен предбрачен договор?
Ръката му се пъхна под одеялото и хвана студения й крак.
— Очевидно не.
— Първо… — Докато той разтриваше ходилото й, тя драскаше прилежно в тетрадката. — Никакви мобилни телефони, блекбърита, мини факсове и всякакви все още неизобретени електронни чудеса на масата, докато се храним.
Хийт потърка пръстите й, за да ги стопли.
— А ако сме в ресторант?
— Особено ако сме в ресторант.
— Изключи закусвалните, и имаме сделка.
Тя се замисли за миг, сетне кимна.
— Съгласна.
— Сега е мой ред. — Той сложи крака й върху бедрото си. — Подбрани електронни уреди, с изключение на гореспоменатите, не само ще бъдат позволени в спалнята, но и ще бъдат горещо приветствани. При това аз ще ги избера.