Выбрать главу

— Ако не забравиш за онзи каталог…

Той посочи към тетрадката.

— Запиши го.

— Добре.

Тя покорно го записа.

Одеялото се свлече до кръста му и прекрасната гледка на мощните му, мускулести гърди тутакси я разсея и тя забрави за договора, но гласът му я изтръгна от унеса й.

— Разправиите за пари са основната причина за развод.

Анабел махна пренебрежително.

— Никакви проблеми. Твоите пари са наши пари. Моите са си само мои. Готово, записах го.

— Трябваше да пратя теб да преговаряш с Фийби.

Тя посочи с молива към мощната му гръд.

— Ако по някаква малко вероятна случайност след сватбата открия, че декларацията ти за вечна любов и преданост е била измама, дело на опитни лъжци като теб, Боди и Синьото чудовище…

Хийт масажираше свода на ходилото й.

— Определено не бих си изгубил съня заради подобна вероятност.

— Просто за всеки случай… Ще ми дариш всичките си земни блага, ще посипеш главата си с пепел и завинаги ще напуснеш страната.

— Дадено.

— Освен това ще ми дадеш билетите си за мачовете на «Сокс», за да ги изгоря пред очите ти.

— Само ако получа нещо в замяна.

— Какво?

— Неограничен секс. Както, когато и където пожелая. На задната седалка на новата ти лъскава кола, върху бюрото ми…

— Определено имаме сделка.

— И деца.

Анабел се задави.

— Да. О, да.

Но емоционалният й изблик го остави равнодушен. Питона присви очи и нанесе съкрушителния си удар.

— Поне шест пъти в годината ще пътуваме, за да се видим със семейството ти.

Анабел затвори гневно тетрадката.

— Това няма да стане.

— Пет пъти и аз ще укротя братята ти.

— Един.

Хийт пусна крака й.

— По дяволите, Анабел, ще се съглася на четири срещи, докато се роди първото ни дете, а след това ще ги виждаме през месец и това не подлежи на обсъждане.

Грабна тетрадката и молива и започна да пише.

— Хубаво! — кипна тя. — Аз пък ще вися по спа центровете, докато ти седиш у дома и се оплакваш, че седмицата има само шейсет и четири работни часа.

Той се засмя.

— Само се преструваш. Сама знаеш, че нямаш търпение да се похвалиш пред Кандейси с първородната ни рожба.

— Е, може би си прав. — Анабел замълча, взе отново тетрадката, но не можа да види нищо от написаното, защото думите се размазваха пред очите й. Колкото и да не й се искаше, не можеше да избяга от реалността. Време беше да стане сериозна. — Хийт, как възнамеряваш да бъдеш добър баща на всички тези деца, които искаш да имаш, ако ще работиш по шейсет и четири часа в седмицата? — Говореше внимателно, за да я разбере правилно и да не развали този иначе съвършен миг. — Моят график в «Идеалната половинка» е гъвкав, но… зная колко много обичаш работата си и никога не бих поискала от теб да се откажеш от нея. От друга страна, няма да отглеждам и възпитавам сама децата ни.

— И няма да се наложи — заяви той самодоволно. — Имам план.

— Искаш ли да го споделиш?

Той се пресегна, улови ръката й, притегли я към себе си и й каза какво точно си бе наумил.

— Планът ти ми харесва — усмихна се младата жена и се сгуши върху гърдите му. — Боди заслужава да бъде пълноправен партньор.

— Напълно съм съгласен.

Двамата бяха толкова доволни от постигнатото споразумение, че отново започнаха да се целуват, което доведе до прекрасно — и много успешно — изпитание на силите й като водеща страна в сплотената им двойка. В резултат мина известно време, преди отново да се върнат към преговорите. Обсъдиха спалното облекло (никакво), дистанционното за телевизора (общо ползване), имената на децата (без имена на всякакви возила) и бейзбола (непримирими различия). Когато свършиха, Хийт си спомни, че имаше още един въпрос, който бе забравил да зададе.

Взря се в очите й и притисна пръстите й към устните си.

— Обичам те, Анабел Грейнджър. Ще се омъжиш ли за мен?

— Харли Дейвидсън Кампионе, току-що се сдоби със съпруга.

— Най-изгодната сделка, която някога съм сключвал — заключи той с усмивка.

Епилог

Пипи поднесе диктофона към устните си и изкрещя:

— Проба! Проба! Проба!

— Работи — откликна Хийт от дивана в другия край на аудио видео залата. — Не можеш ли да говориш по-тихо?

— Казвам се Виктория Фийби Тъкър… — прошепна тя, но продължи с обичайния си звънък глас: — Аз съм на пет и живея в хотел «Плаза». — Изгледа крадешком Хийт, но той бе гледал с нея филма «Елоиз», затова само се подсмихна. — Това е диктофонът на Принца, за който каза, че трябва да му го върна.