— Дяволски си права, трябва.
По план Пипи трябваше да гледа с него мача на «Сокс», докато членовете на читателския клуб заседаваха на горния етаж, но тя много скоро се отегчи.
— Принц още ми се сърди заради «фоните, които му задигнах», когато бях само на три — продължи момиченцето. — Но тогава още бях бебе, а освен това мама ги намери почти всички и му ги върна.
— Почти, но не всички.
— Защото не мога да си спомня къде съм ги завряла! — възмути се тя, смразявайки го с прочутия си гневен поглед на мини куотърбек. — Милион пъти ти го повторих. — Махна пренебрежително с ръка и отново се върна към по-интересното си занимание. — Ето нещата, които обичам. Обичам мама и тати, Дани, леля Фийби и чичо Дан, всичките ми братовчеди и Принц, когато не говори за телефони, Бел и всички от читателския клуб, освен Порша, защото тя не ми позволи да бъда шаферка на сватбата й с Боди, тъй като те се преместиха във Вегас.
— Те си пристанаха — поправи я той, смеейки се.
— Те си пристанаха — повтори тя. — А Бел не искаше Порша в читателския клуб, ама леля настоя, защото каза, че на Порша й трябва…
Не можа да си спомни речта си нататък и погледна очаквателно към Хийт.
— … безкористна женска дружба — довърши той вместо нея и отново се усмихна. — Както обикновено, Фийби се оказа права. Затова, когато ме споходи блестящото прозрение, предложих на леля ти да стане наставница на Порша.
Пипи кимна и продължи да бърбори:
— Принц харесва Порша. Порша също е била сватовница, но сега работи за него и Принц каза, че тя е дяволски добър спортен агент, най-върховният от всички спортни агенти, които е виждал, и че заради нея новият отдел за спортистки непрекъснато се разраства.
— Тя е третият най-добър агент — уточни Хийт, — след Боди и мен. И не казвай «дяволски».
Палавницата се настани в големия шезлонг и скръсти глезени като него.
— Принц плати адски много пари на Порша за сватбения подарък за Бел. Мама каза, че подаръкът бил адски тъп, но Бел заяви, че това е най-хубавият подарък, за който би могла да си мечтае. И сега Порша дава съвети на Бел как да бъде добра сватовница. — Смръщи чело. — Какво си й подарил?
— Базата данни от предишния бизнес на Порша.
— По-добре да й беше купил кученце.
Хийт се разсмя, но тутакси се намръщи на телевизора:
— Не размахвай напразно ръце, идиот такъв!
— Не обичам «Сокс» — рече Пипи натъртено. — Но обичам доктор Адам и Делейни, защото те ми позволиха да бъда шаферка на сватбата им, а майката на Бел се разплака и каза, че Бел е най-добрата сватовница на света. Обичам и Роузмари, щото ми разказва разни истории и ме гримира. Роузмари сега също е в читателския клуб. Бел каза на леля Фийби, че щом Порша ще е член на клуба, Роузмари също трябва да стане, защото и тя има нужда от приятелки не по-малко, отколкото Порша. И каза още, че е прекалено щастлива, за да се занимава със стара ръжда…
— Вражда.
— А сега това, което не обичам. — Стрелна го с поредния си мрачен поглед. — Не обичам Тревър Грейнджър Чампиън. Голям пискун е.
— Ето, започна се.
Хийт нагласи по-удобно бебето в скута си, облегнато на рамото му.
Пипи остави диктофона, стана от шезлонга, седна на дивана до него и се взря недоволно в спящото бебе.
— Тревър ми каза, че мрази да го носиш по цял ден на ръце. Той иска да… го… оставиш.
Тъй като синът му беше само на шест месеца, Хийт силно се съмняваше, че езиковите му способности са достигнали подобни висини, но намали звука на телевизора и се обърна към ревнивото петгодишно момиченце.
— Мисля, че вече говорихме за това.
Тя се облегна на него.
— Поговори ми пак.
Той я прегърна през раменете със свободната си ръка. Пип нямаше да се успокои, докато всички мъже в този свободен свят не паднат в краката й, както обикновено се случваше.
— Трев е само бебе. При това досадно. Не може да си играе с мен като теб.
— И е голям ревльо.
Хийт изпита бащинска загриженост да защити мъжествеността на сина си.
— Само като е гладен.
Момиченцето вдигна глава.
— Чух стъпки на горния етаж. Май е време за десерта.
— Сигурна ли си, че не искаш да погледаш мача с мен?
— Я се осъзнай!
Това бе най-новото попълнение в речника й, но Пипи благоразумно го използваше само когато родителите й не бяха наблизо.
Хийт целуна покритата с нежен пух главичка на Тревър Грейнджър Чампиън, преди да тръгне след Пипи към горния етаж.
Цялата къща носеше отпечатъка на Анабел. Като пристъпи в дневната, той с наслада огледа удобните масивни мебели, дебелите килими и свежите цветя. На стената над камината висеше пъстроцветна абстрактна картина, която купиха в един дъждовен следобед от някаква галерия в Сиатъл. После отпразнуваха покупката със страстна любов. И двамата вярваха, че тогава бяха заченали сина си.