Застанали под картината и допрели глави, Порша и Фийби навярно заговорничеха как да покорят света. Моли се бе навела и слушаше бъбренето на дъщеря си. Останалите се бяха скупчили около Роузмари. Като забеляза съпруга си, Анабел се отдели от групата и го погледна, с онази усмивка, предназначена единствено за него. Той огледа Пип, членовете на читателския клуб и красивата си червенокоска. Точно това бе търсил през целия си живот. Жени, които винаги са сплотени.
— Има ли шанс през следващите десет минути да разкараш това сборище? — попита Хийт тихо, когато тя се приближи до него.
Анабел погали сина си по бузката и бебето инстинктивно се обърна към ръката й.
— Съмнявам се. Още не са изяли десерта.
— Сервирай им го на верандата.
— Дръж се прилично.
— Сега ми говориш така — прошепна той, — но по-късно ще запееш друга песен.
Тя се засмя, целуна го набързо, после докосна с устни бебето по главичката. От другия край на стаята Фийби Кейлбоу улови погледа му и двамата си кимнаха с взаимно разбирателство. Следващата седмица им предстоеше битка за новия договор на Дийн Робилард, но засега помежду им цареше мир.
Докато Пипи помагаше на Анабел да сервира десерта, той се качи с бебето горе, където бе устроил разширения си домашен кабинет. Остави сина си да спи в скута му, докато проведе няколко телефонни разговора. С пълноправен партньор като Боди, тежестта на работата значително бе намаляла. Вместо да ръководят най-голямата спортна агенция в града, двамата съсредоточиха усилията си да бъдат най-добрите и затова бяха много взискателни при подбора на клиентите, а и така упражняваха по-прецизен контрол. Новият отдел за жени, под ръководството на Порша, се разрастваше не с дни, а с часове, макар че тя също беше въвела доста строги критерии. Изминаха две години, откакто бе видял онова измъчено и трескаво изражение върху изпитото й лице. Изумително е как един щастлив брак и десетина килограма повече могат да променят характера на една жена.
«Идеалната половинка» също процъфтяваше. За огромно облекчение на възрастните клиенти на Анабел, Кейт й подари къщата на Уикър Парк като сватбен подарък. Съпругата му последва един от съветите на Порша и нае секретарка и помощничка. Но пренебрегна другия й съвет и продължи да се грижи лично за пъстрата си колекция от клиенти. И това й доставяше голямо удоволствие.
Накрая чу, че членовете на читателския клуб започваха да се разотиват. Трев явно бе огладнял и шумът го събуди. Веднага щом теренът се очисти, Хийт го занесе долу.
Анабел стоеше до стъкления клин и следобедната светлина се изливаше отгоре й като разтопен кехлибар. Тя чу стъпките му и се извърна усмихната, сякаш цял ден бе чакала този миг, и навярно беше така. Младият мъж й подаде бебето и седна, доволен и щастлив, да наблюдава как синът му се храни. Двамата говориха малко. Не много. Той чу звъна на факса от горния етаж и няколко минути по-късно мобилният му телефон завибрира. Пъхна ръка в джоба си и го изключи.
След като синът им се нахрани, те го преоблякоха и после тримата излязоха на разходка. Един мъж и семейството му. Прекрасен топъл чикагски следобед. «Сокс» бяха на път да спечелят шампионата.
— Защо се усмихваш? — попита с усмивка съпругата му.
— Защото ти си идеална.
— Не, не съм — засмя се тя, — но съм твоята идеална половинка.
Питона с готовност се съгласи.
Край
Susan Elizabeth Philips, Chicago Stars 6, Match me if you can, 2005
Сюзън Елизабет Филипс. Идеалната половинка