— Хайде, Мишок. Събуди се!
Пак нищо. Ако не хъркаше силно, можеше да го помисли за мъртъв.
Разтърси го още по-енергично.
— Това е най-важният ден в живота ми, съдействай ми поне мъничко.
Но явно Мишока не бе склонен да помага.
Трябваше й опорна точка. Скръцна със зъби и повдигна леко нагоре полата на жълтия си копринен костюм, който бе купила вчера от «Фийлдс Дей» на промоция с шейсет процента намаление, после се наведе под бронята.
— Ако незабавно не се измъкнеш оттам, ще извикам полиция.
Мишока изсумтя.
Тя заби токчетата си в земята и с все сила дръпна мръсните му глезени. Сутрешните слънчеви лъчи прежуряха безмилостно. Мишока се извъртя само колкото да затисне рамото си под шасито. Анабел отново го дръпна. Бялата блуза без ръкави под сакото, старателно избрана в тон с перлените обици на Нана, залепна по кожата й. Опитваше се да не мисли на какво прилича косата й. Гелът за коса избра най-неподходящия ден, за да свърши, и тя бе принудена да се задоволи с изветрелия лак за коса «Аква Нет», който изрови от дъното на шкафа под мивката в банята, за да укроти вечното проклятие на живота си — буйните червени къдрици, които я тормозеха, особено през влажното лято в Чикаго.
Ако до пет минути не измъкнеше Мишока изпод колата, щеше яко да го закъса. Заобиколи форда и отиде до вратата откъм седалката на шофьора. Коленете й изпукаха, когато се наведе отново, за да се вторачи в подпухналото от алкохола лице с увиснала челюст.
— Мишок, трябва да се събудиш! Не може да останеш тук.
Единият мръсен клепач леко се надигна, но бързо се отпусна.
— Погледни ме — удари го тя на молба, докато го ръгаше с пръст в гърдите. — Ако изпълзиш оттам, ще ти дам пет долара.
Устните му се раздвижиха и от тях се процеди неясно боботене, ведно с ивица слюнка.
— Пръждосвай се.
От вонята на алкохолните пари очите й се насълзиха.
— Защо избра точно днес да се отцепиш под колата ми? И защо точно под моята? Защо не избра тази на господин Броницки?
Въпросният господин живееше отсреща, беше пенсионер, който явно бе посветил свободното си време само на измисляне на нови начини, с които да влудява Анабел.
Времето неумолимо напредваше и тя започна да се паникьосва.
— Искаш ли секс? Защото, ако излезеш, можем да го обсъдим.
Последва още една порция лиги, придружена от изсумтяване, удавено в още по-задушлив облак от алкохолни изпарения. Безнадеждна работа. Тя скочи и се втурна към къщата.
Десет минути по-късно успя да го подмами с отворена кутия бира. Не беше най-приятният миг в живота й.
След като изкара Шърман със сложни маневри от алеята до главната улица, й останаха само двайсет и една минути да си проправи път през задръстването в центъра, да се добере до «Дъ Луп»* и да намери място за паркиране. Краката й бяха покрити с прах, блузата измачкана, а за капак, си бе счупила един нокът, докато отваряше кутията с бира. Онези два килограма и четвърт, лепнали се върху стройната й фигура след смъртта на Нана, вече не й се струваха чак толкова голям проблем.
[* Бизнес центърът на Чикаго. — Бел.прев.]
10:39.
Не можеше да рискува с обиколката на строителните заграждения по скоростната магистрала «Кенеди», затова пое напряко. В огледалото за обратно виждане забеляза, че още една къдрица се е измъкнала, въпреки плътния слой лак, а върху челото й блестяха капки пот. Налагаше се да мине по булевард «Халстед», за да избегне поредния пътен ремонт. Докато маневрираше с тежкия като танк Шърман, тя бършеше настървено изцапаните си крака с влажната кърпичка, която бе грабнала на бегом от кухнята. Защо Нана не си бе купила някоя приятна и малка хонда сивик, вместо това чудовище, поглъщащо толкова много бензин? При ръст метър и шейсет Анабел бе принудена да слага възглавница на седалката, за да хваща удобно волана. Нана никога не използваше възглавница, но тя и без това рядко сядаше зад волана. След повече от десет години километражът на Шърман показваше едва шейсет и три хиляди километра.
Едно такси я засече. Тя натисна клаксона, а в деколтето й се стекоха потни капчици. Погледна часовника. 10:50. Опита се да си спомни дали след душа бе използвала дезодорант. Разбира се, че беше. Винаги го използваше. Повдигна ръка, за да се увери, но точно когато помириса подмишницата си, Шърман хлътна в една дупка и устните й докоснаха ревера на сакото й, оставяйки светлокафява следа от червилото.
Анабел нададе ужасен вик и се пресегна трескаво през широката предна седалка към чантата си само за да види как тя се изплъзва през ръба и пада в подобието на Гранд каньон отдолу. Светофарите на кръстовището на булевардите «Халстед» и «Чикаго» светнаха в червено. Косата й залепна на тила. Още къдрици щръкнаха непокорно. Опита дишането от курса по йога, където беше ходила само веднъж, ала нямаше никакъв ефект. Трябваше ли тъкмо днес, когато финансовото й бъдеще беше заложено на карта, Мишока да се завре точно под нейната кола?