Выбрать главу

Папката на Хийт Чампиън лежеше върху бюрото й и Порша седна, за да я прегледа още веднъж. Но докато се взираше в папката, пред очите й се мержелееха тапетите на позлатени чайници в кухнята в дома им в Тер От*, където беше израсла. Родителите й, типични представители на работническата класа, бяха доволни от живота си — дрехи от супермаркети с намаление, маса от талашит, евтини репродукции на картини от известни художници — от разпродажбите в «Холидей Ин».

[* Или Тера Хоут — малък град в щата Индиана. Висока земя (фр.) — Бел.прев.]

Но Порша винаги бе мечтала за нещо повече. Заделяше от джобните си, за да купува списания като «Вог» и «Таун енд Кънтри». Украсяваше стените на спалнята си със снимки на красиви къщи и елегантни мебели. Още в прогимназията плашеше родителите си с истериите си, повтарящи се всеки път когато не получеше отлични оценки на поредното контролно. В детството си се преструваше, че е жертва на чудовищна грешка в родилното отделение, без да обръща внимание на факта, че бе наследила очите и цвета на косата на баща си.

Облегна се на стола зад бюрото си, отпи от минералната вода и отново насочи вниманието си към поредната задача — да намери идеалната партньорка на Хийт Чампиън. Може и да бе загубила двама многообещаващи клиенти и един също толкова многообещаващ съпруг, но повече нямаше да се провали. Нищо и никой нямаше да й попречи да уреди този брак.

4.

— Очаквам обаждане. Разполагаш само с трийсет секунди — изръмжа недоволно плътният мъжки глас по телефона.

— Не е достатъчно — заяви Анабел. — Трябва да поговорим спокойно, иначе няма да разбера какво точно търсиш.

Не си губи напразно времето да го моли да попълни въпросника, върху чието изглаждане бе работила толкова много часове. Единственият начин да получи информация, бе да я изтръгне лично от него.

— Да кажем така — заговори припряно той. — В моите представи бъдещата ми съпруга е способна да се забавлява през януари на стадиона «Солджър Фийлд», когато вятърът духа от езерото със скорост трийсет възела. Може да нахрани със спагети половин дузина спортисти, дори да нахълтат у дома без предупреждение, и да стигне до осемнайсета дупка на голф игрището, без да се изложи. Да е дяволски секси, да умее да се облича и да се смее на мръсни вицове. Какво още ти е нужно?

— В наши дни е трудно да се намерят жени, преживели лоботомия*. Все пак, ако именно това искаш…

[* Хирургическа операция, състояща се в прерязване на снопчетата от вътрешно мозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора, използва се често до шейсетте години на миналия век при лечение на психични разстройства. Бел.ред.]

Чу се приглушено изсумтяване. Тя така и не разбра дали се смее, или е вбесен.

— Утре сутринта удобно ли е? — запита Анабел жизнерадостно съвсем като стотиците мажоретки, с които несъмнено е излизал през дните на футболната си младост, докато е учил в колежа.

— Не.

— Тогава кажи кога и къде.

Вместо отговор се чу въздишка, смесица от примирение и раздразнение.

— След час трябва да се срещна с един клиент в Елмхърст. Може да дойдеш с мен. Чакай ме в два часа пред офиса ми. Но ако не дойдеш навреме, ще тръгна сам.

— Ще бъда там.

Тя затвори и се усмихна на жената, седнала срещу нея край зелената метална градинска маса.

— Бинго.

Гуен Фелпс Бингам остави на масата чашата си с чай с лед.

— Уговори го да попълни въпросника ли?

— Нещо подобно. Ще се наложи да го разпитвам в колата му по пътя до Елмхърст, но по-добре това, отколкото нищо. Не мога да продължа, докато не си изясня какво му е нужно.

— Цици и руса коса. Придържай се към това и го поздрави от мен — усмихна се Гуен, като отмести очи към туфите с буренясали дневни лилии, които оформяха границата между нейния двор и малката уличка зад къщата й близнак в Ригливил. — Трябва да призная, че той е доста секси… ако харесваш груби и атлетични мъже, но също така — богати и преуспели.

— Чух всичко. — Съпругът на Гуен, Иън, надникна през вратата на вътрешния двор. — Анабел, тази голяма кошница с плодове ни най-малко не може да ме умилостиви за онова, което ме накара да преживея миналата седмица.

— А забрави ли предложението ми една година винаги да имате на разположение безплатна детегледачка?

Гуен потупа нежно почти плоския си корем.

— Трябва да признаеш, Иън, че си заслужаваше само заради това.

Той излезе при тях.