Выбрать главу

— Нищо не признавам. Видях снимките на онзи тип. Има твърде много коса.

Иън беше прекалено чувствителен заради оредяващата си коса и съпругата му го изгледа влюбено.

— Омъжих се за теб заради ума, а не заради косата.

— Хийт Чампиън е бил отличник в Юридическия — подметна заядливо Анабел, колкото да налее масло в огъня. — Така че той определено притежава и ум. Тъкмо заради това беше толкова впечатлен от нашата Гуени.

Но Иън не се хвана на въдицата.

— Да не споменаваме за незначителната подробност, че ти си я представила като секс заместител.

— Не е вярно. Казах му, че е специалист по методите на секс заместителите. Освен това прочетох дипломната й работа и зная, че това е самата истина.

— Странно, но си забравила да споменеш, че сега тя е психолог в начално училище.

— Имайки предвид всичко, което забравих да му спомена, това наистина е незначителна подробност.

Анабел се бе запознала с Гуен и Иън веднага след колежа, когато живееха в една и съща жилищна сграда. Въпреки оредяващата коса Иън беше много привлекателен и съпругата му го обожаваше. Ако двамата не бяха толкова влюбени, на Анабел никога нямаше дори да й хрумне да помоли Иън да й даде назаем жена си за вечерта, но Хийт я бе притиснал в ъгъла и тя бе отчаяна. При все че си бе набелязала няколко жени, с които да го запознае, не беше сигурна, че която и да е от тях ще го срази от пръв поглед, така че тутакси да подпише договора. И тогава си спомни за Гуен — жена, родена с онзи мистериозен ген, който караше всички мъже да полудеят по нея от пръв поглед.

Но Иън продължаваше да се чувства изигран.

— Този тип е богат, преуспял и изглежда много добре.

— Както и ти — добави вярната му съпруга, — само дето не си богат, но и това ще стане някой ден.

Малката софтуерна компания на Иън, чийто офис се намираше в апартамента му, най-после бе започнала да печели и тъкмо заради това семейството смяташе да се премести в първата си самостоятелна къща. Анабел изпита един от пристъпите на завист, обземаща я всеки път когато беше с тях. И тя искаше да има връзка като тяхната. Някога си мислеше, че е открила половинката си в Роб, което бе поредното доказателство какво безумие е да слушаш повелите на сърцето.

Изправи се, потупа Гуен по корема и прегърна Иън. Той не само й бе отстъпил за една вечер съпругата си, но и програмираше уебсайта на агенцията на Анабел. Младата жена знаеше, че интернетът е важен за бизнеса, но нямаше намерение да превръща «Идеалната половинка» в сайт за запознанства. Баба й не даваше и дума да се отрони за това. Според нея «три четвърти от хората, които се регистрират в подобни сайтове, са вече женени или са извратени, или са в затвора». Разбира се, Нана преувеличаваше. Анабел познаваше двойки, които се бяха запознали в мрежата, но тя също не вярваше, че някакъв си компютър може да засенчи личния контакт.

Освежи грима си в банята на Гуен, провери дали има петна по късата пола в цвят каки и по яркозелената блуза и пое към центъра. Стигна до офис сградата на Хийт пет минути по-рано и затова се отби в отсрещното кафене «Старбъкс». Поръча си от безбожно скъпото мока фрапучино. Когато излезе, го видя да се появява от сградата, притиснал мобилния към ухото. Беше със слънчеви очила «Авиатор», светлосиво поло и обикновен панталон. Скъпото спортно сако висеше на палеца му, небрежно преметнато през рамото. Заради въздействието си върху дамските сърца, мъжете с неговия чар и външен вид трябваше със закон да бъдат задължавани да носят дефибрилатори, за да оказват първа помощ.

Насочи се към тротоара, където бе паркиран блестящ лъскав кадилак ескалада, с тъмни стъкла и с включен двигател. Посегна към дръжката на дясната предна врата, без дори да се озърне за нея и Анабел осъзна, че явно вече е забравил за съществуването й. Винаги ставаше така.

— Почакай!

Тя хукна през улицата, като едва избягна едно такси и едно червено субару. Запищяха клаксони, заскърцаха спирачки и Чампиън вдигна глава. Затвори телефона, когато тя стъпи задъхано на тротоара.

— Не съм виждал някой да лавира така бързо и ловко, откакто Боби Том Дентън напусна «Старс».

— Смяташе да тръгнеш без мен.

— Не те видях.

— Ти дори не погледна!

— Нямам време да се оглеждам, имам много неща на главата си.

Поне й отвори задната врата на колата си, сетне седна до нея. Шофьорът премести седалката си напред, за да освободи повече място за пътниците си, после се обърна, за да я погледне.

Мъжът беше плашещо огромен, истински гигант. Мускулестите му ръце бяха покрити с татуировки до китките, обвили волана. С тази бръсната глава, умни и проницателни очи и крива усмивка можеше да мине за зловещ двойник на Брус Уилис. Беше доста секси, макар и по един твърде страховит начин.