— Накъде? — попита мъжът.
— Елмхърст — рече Хийт. — Креншо иска да видя новата му къща.
Като запален фен на «Старс» Анабел разпозна името на защитника.
— «Сокс» водят с два на един — оповести шофьорът. — Искаш ли да ти пусна радиото, да го слушаш отзад?
— Да, но за съжаление, трябва да свърша нещо, което съм обещал. Анабел, това е Боди Грей, най-добрият полузащитник, който никога не е играл за «Канзас Сити».
— Аз съм от Аризона, играч от резервния отбор — поясни Боди, докато се присъединяваше със СУВА към оживения трафик. — Играх две години за «Стийлърс». В деня, в който ме продадоха на «Чийфс», счупих левия си крак при катастрофа с мотоциклет.
— Сигурно е било ужасно.
— Понякога печелиш, но понякога губиш, нали, шефе?
— Нарича ме така, за да ме дразни.
Боди я изгледа в огледалото за обратно виждане.
— Значи, ти си сватовницата?
— Брачен посредник — уточни Хийт, като отпи от фрапучиното й.
— Хей!
Той всмукна дълбоко със сламката, а Боди се изкиска.
— Брачен посредник, а? В лицето на шефа си намерила точния клиент. Той се влюбва с такава лекота, с каквато и се разлюбва. — Зави по улица «Ласал». — Но най-големият майтап… последната жена, с която излизаше — някаква снобка от кметството — го чупи. Не е ли смешно? — Хийт се прозина и протегна крака. Въпреки скъпите дрехи, Анабел лесно можеше да си го представи по джинси, тениска и оръфани работни ботуши. Боди зави по авеню «Конгрес». — Тя му би шута, защото той все кръшкаше.
Стомахът й се сви.
— Изневерявал й е?
— Денонощно. — Боди се престрои в съседното платно. — С мобилния си телефон.
Хийт отпи нова глътка от фрапучиното.
— Яд го е, защото аз съм преуспял, а той си прецака живота.
Пълно мълчание от предната седалка. Що за странни отношения имаха тези двамата?
Звънна мобилен телефон, но не същият, по който агентът говореше преди малко. Звънът се разнасяше от джоба на спортното му сако. Явно бе като телефонна централа.
— Чампиън.
Анабел се възползва от разсейването му, за да си вземе обратно фрапучиното.
Докато сключваше устни около сламката, в ума й изникна депресиращата мисъл, че това вероятно ще е най-близкото подобие на контакт, което щеше да има някога със слюнката на сладур мултимилионер.
— Ресторантският бизнес убива кариерата на великите спортисти, Рейф. Парите са си твои, затова само мога да те посъветвам, но…
Най-неприятното в работата й на професионален брачен посредник бе, че самата тя можеше никога да не си намери подходящ партньор. Ако се запознаеше с някой привлекателен млад ерген, трябваше да гледа на него като на бъдещ клиент. Не можеше да позволи личният й живот да усложни професионалния. В този конкретен случай обаче… Анабел погледна към Хийт. Близостта с този необуздан мъжкар я тласкаше към това да наруши всичките си принципи. Той дори ухаеше секси, като скъпите чаршафи, хубавия сапун и мускусните феромони. Изливащото се в гърлото й фрапучино не охлаждаше горещите й мисли. Трябваше да си признае, че жадува за секс. Двете нещастни години, откакто развали годежа си с Роб… Прекалено дълго спеше сама.
Прозвучаха първите ноти от увертюрата на «Вилхелм Тел». Хийт се намръщи недоволно, когато тя извади телефона си.
— Ало?
— Анабел, майка ти се обажда.
Анабел се отпусна на седалката, като се упрекна горчиво, че е забравила да изключи проклетия апарат.
Хийт се възползва от разсейването й, за да придърпа отново чашата с фрапучиното, без да прекъсва своя разговор:
— … всичко е само въпрос на финансови приоритети. След като семейството ти е осигурено, можеш да се пробваш и да откриеш ресторант.
— Изпратих ти формуляра с експресната куриерска фирма — рече Кейт, — затова съм сигурна, че си го получила. Попълни ли го?
— Интересен въпрос — изчурулика Анабел. — Но нека да ти звънна по-късно и ще го обсъдим.
— Да го обсъдим сега.
— Ти си направо супер, Раул. И ти благодаря за снощи. Беше страхотен.
Анабел побърза да затвори и прибра телефона. Щеше да си плати солено, но после щеше да се тревожи за това.
Хийт също завърши своя разговор и насочи към нея доларово зеления си гаменски поглед.
— Ако непременно държиш телефонът ти да звъни с мелодия, поне си избери някоя по-оригинална.
— Благодаря за съвета. — Тя посочи към фрапучиното. — Имаш късмет, че не съм болна от дифтерит. Длъжна съм да те предупредя, че кожните обриви са много гадни.
Крайчецът на устните му леко се изви нагоре.
— Добави го към сметката ми.