— Още нямаш сметка при мен. — Тя си спомни за покрития паркинг, където бе принудена да остави своя Шърман, понеже не знаеше колко ще се забави с Хийт. — Макар че от днес започвам да отчитам разходите си по твоя случай.
Извади въпросника от чантата си с извезани по нея тропически мотиви.
Хийт погледна листовете в ръката й и се намръщи.
— Вече ти казах какво търся.
— Да, зная. «Солджър Фийдд», мръснишки вицове и така нататък. Но ми е нужно малко повече информация. Например в каква възрастова група трябва да е? И моля те, не ми отговаряй «деветнайсетгодишна, блондинка, с големи цици».
— Това вече го минахме, нали, шефе? — намеси се Боди. — През последните десет години.
Хийт пренебрегна коментара му.
— Вече надраснах интереса си към деветнайсетгодишните, така че… да кажем, от двайсет и две до трийсетгодишни. Но не повече. Ще искам и деца, но не веднага.
Анабел, със своите навършени трийсет и една години, се почувства като грохнала старица при това негово изказване.
— А ако е разведена и вече има деца?
— Не съм мислил за това.
— Имаш ли религиозни предпочитания?
— Да не е някоя откачена фанатичка или сектантка. Иначе съм с достатъчно широки възгледи.
Анабел нанесе отговора му във въпросника си.
— Би ли се срещал с жена без университетска диплома?
— Разбира се. Стига да е с ярка индивидуалност.
— А какъв физически тип предпочиташ? Опиши ми го само с три думи.
— Слаба, стегната и страстна — обади се Боди от предната седалка. — Не обича жени с дебели задници.
Анабел се размърда, сякаш искаше да скрие дупето си в седалката.
Хийт опипа с палец металната гривна на часовника си «ТАГ Хюър». Точно такъв часовник си купи и брат й Адам, когато бе провъзгласен за най-добрия кардиохирург в Сейнт Луис.
— Гуен Фелпс я няма в телефонния указател.
— Да, зная. А какво те отблъсква в жените?
— Трябва да я намеря.
— И защо? — попита Анабел малко припряно. — Тя не се интересува от теб.
— Не ти ли се струва, че много лесно ме отписваш?
Тя защрака с химикалката и повтори последния въпрос.
— Какво те отблъсква в жените?
— Лекомислието. Празноглавието. Кискането. Тежкият парфюм. Ако са фенки на «Къбс».
Анабел рязко вдигна глава.
— Аз харесвам «Къбс».
— Каква изненада само!
Тя благоразумно реши да подмине заяждането.
— Никога не излизаш с червенокоси — вметна Боди услужливо.
За нещастие, един от червените кичури на Анабел избра точно този момент, за да падне върху бузата й.
Хийт впери гневен поглед в шията на Боди, където татуировката на воин от маорите се спускаше под яката на ризата му.
— Може би ще е по-добре моят верен слуга да отговаря на въпросите ти. Явно знае всички отговори.
— Просто й спестявам времето — оправда се Боди. — Ще ти доведе някоя червенокоска, а ти ще вдигнеш скандал. Търси жени от класа, Анабел. Това е най-важното за него. От онези изтънчени дами, които са учили в пансион и говорят френски. Но да е истинска. Надушва фалшификата от километър. И да е в отлична физическа форма.
— Разбира се — констатира сухо тя. — Спортна натура, но и домошарка, елегантна и стилна, блестяща, с влиятелни връзки и патологично покорна. Ще е фасулска работа да се намери.
— Забрави «горещо парче» — ухили се Хийт. — И никакви пораженски настроения. Те са само за неудачниците. Ако искаш да успееш в този свят, Анабел, трябва да мислиш позитивно. Каквото иска клиентът, му го доставяш. Това е първото правило за процъфтяващия бизнес.
— Аха. А ако жената има кариера?
— Тогава не виждам как може да се получи между нас.
— Но описаната от теб потенциална житейска спътница няма да стои бездейна в очакване на принца. Вместо това навярно оглавява някоя голяма корпорация. И я ръководи през паузите между представянията на «Виктория Сикрет».
Хийт насмешливо повдигна вежди.
— Мисли позитивно, Анабел. Мисли позитивно.
— Добре.
— Една жена с кариера няма да може да прелита цялата страна с мен, при това ако й съобщя в последния момент, че трябва да го стори, за да прави компания на съпругата на някой клиент.
— Резултатът все още е два на един — вметна Боди и усили звука.
Докато мъжете слушаха мача, Анабел изучаваше бележките си с натежало сърце. Как щеше да открие жена, отговаряща на всички тези изисквания? Невъзможно. Но и Порша Пауърс нямаше да успее, защото такава просто не съществуваше.
А ако възприемеше съвсем различен подход? Ако му намереше жена, от която Хийт Чампиън действително се нуждаеше, а не такава, каквато си въобразяваше, че желае? Анабел драскаше разсеяно в полето на въпросника. Какво би вълнувало този мъж, освен парите и успеха? Кое бе истинското му лице, скрито зад безбройните му мобилни телефони? Дали под лъскавата външност на опитен играч не се криеше някаква уязвимост? Анабел знаеше от Моли, че е отраснал с баща алкохолик и грубиян. Вероятно е започнал да рови в кофите на съседите, за да търси нещо, което да продаде, преди да се научи да чете. И оттогава не е спирал да работи.