Жалко, че вече не му харесваше чак толкова. Може би трябваше да наеме декоратор, вместо да изчаква, но така бе постъпил с предишното си жилище — струваше му цяло състояние — и никак не остана очарован от резултатите. Интериорът може и да беше впечатляващ, но той се чувстваше странно вътре, все едно бе гост в нечия чужда къща. Продаде всичко, когато се премести тук, с намерението да започне начисто, но сега съжаляваше, че не е задържал част от мебелите, за да не кънти мястото на празно.
Боди взе бутилка вода.
— Разправят, че била много свирепа.
— Гуен ли?
Хийт се качи на пътечката.
— Пауърс. Често уволнява служителите си.
— На мен ми изглежда като делова жена. Освен това съветва на доброволни начала жени с дребен бизнес.
— Ако е толкова добра, защо тогава тя не присъства на срещите ти с кандидатките, както постъпи миналата седмица с Анабел?
— Опитах веднъж, но не се получи. Тя е много напориста и е трудно поносима в големи дози. Но намери няколко много прилични кандидатки, което доказва, че си знае работата.
— Това обяснява защо не покани нито една от тези жени на втора среща.
— Рано или късно, ще го направя.
Боди се запъти към кухнята. Той имаше апартамент в Ригливил, но понякога идваше тук, за да потренират заедно.
Хийт увеличи скоростта на пътечката. Двамата бяха заедно от почти шест години. След катастрофата с мотоциклета Боди се бе превърнал в затънал в самосъжаление наркоман, но Хийт му се възхищаваше като играч и го нае за куриер. Добрите куриери бяха бивши спортисти, които студентите в колежите познаваха и им имаха доверие. Агентите ги използваха да привличат потенциални клиенти. Въпреки че Хийт не го бе поставил като предварително условие, Боди знаеше, че първо трябва да се изчисти от всякакви отрови, и точно това направи. И не след дълго сериозното и стабилно отношение към работата го превърна в един от най-добрите в професията.
От време на време служеше и като шофьор. Хийт прекарваше доста часове по магистралите на Чикаго на път към Халас Хол, централата на «Чикаго Беърс», централата на «Старс» или летището «О’Хеър». Мразеше да си губи времето в задръствания, а Боди обичаше да шофира, така че това бе удобно и за двамата. Докато Боди Грей беше зад волана, Чампиън провеждаше телефонни разговори, отговаряше на имейлите, отхвърляше малко бумащина, макар че доста често двамата използваха времето, за да начертаят някоя бъдеща стратегия, и тъкмо поради това Хийт му плащаше шестцифрена годишна заплата. Зад страховитата външност на Боди се криеше остър и аналитичен ум — хладен, съсредоточен и лишен от всякаква сантименталност. Той бе станал най-близкият приятел на агента и единственият, на когото напълно се доверяваше.
Боди се върна от кухнята с бира в ръка.
— Твоята сватовница не те харесва.
— Много ми пука.
— Но мисля, че я забавляваш.
— Забавлявам я? — Хийт изгуби ритъма на пътеката. — Какво, по дяволите, означава това?
— Питай нея, не мен.
— Да я питам? Как ли пък не!
— Ще е интересно да видим коя ще е следващата й кандидатка. Онази брюнетка, с която те запозна Пауърс миналата седмица, определено не ти хареса.
— Твърде много парфюм, а и освен това едва се отървах от нея. — Хийт натисна един бутон върху дисплея, за да увеличи наклона на пътечката. — Предполагам, че не е зле Пауърс да присъства на срещите като Анабел, но тя е толкова властна и обсебваща, че в нейно присъствие ми е трудно да преценя добре кандидатката.
— По-добре кани Анабел на всички срещи. Изглежда, тя не ти лази толкова по нервите.
— Какви ги дрънкаш? Този следобед определено ме изнерви, и тя, и въпросникът й. — Мобилният му телефон иззвъня и Боди му го подхвърли. Хийт погледна кой се обажда и натисна бутона. — Роко? Тъкмо с теб исках да се чуя…
— Според теб той колко е богат?
За разлика от гривата на Анабел, на която не действаше дори специалният гел за изправяне на косата, дългите кафяви коси на Бари Делшайър обрамчваха безупречно овала на лицето й.
— Достатъчно богат — кимна Анабел и затъкна зад ухото една непокорна къдрица.
— Това е добре. Последният ми приятел ме завлече с петдесет долара, но обеща да ми ги върне.
Бари не блестеше с някакви особени качества, но бе добра, много красива, а пищният й бюст би трябвало да впечатли Хийт. Жената не искаше да влиза сама в ресторанта, затова Анабел се срещна с нея в близкия магазин, работещ до късно. Когато приближиха «Сиена», стилна, слаба като вейка жена с бледа кожа и смолисточерни коси, застанала пред витрината, върху която бе залепено менюто, се извърна и се втренчи в тях. Беше облечена със синя копринена блузка с презрамки зад врата, бял панталон и обувки с високи токчета в тъмносиньо и бяло. Изгледа Анабел с неприязън, обърна се и отново се посвети на менюто.