— Порша Пауърс може сама да забавлява кандидатките си. Аз няма да участвам.
— А само преди шест дни беше в офиса ми на колене и се кълнеше, че си готова на всичко, за да стана твой клиент.
— Бях млада и глупава.
— Ето това е разликата помежду ни… Причината аз да въртя бизнес за милиони, а ти едвам да креташ. Аз винаги давам на клиентите си това, което искат. А от теб те получават само огорчения.
— Не всички. Само ти. Е, понякога и господин Броницки, но не можеш да си представиш какво изпитание е той.
— Нека ти дам един пример какво имам предвид.
— Предпочитам една солета.
— Миналата седмица ми се обади един клиент, който играе за «Биле». Току-що си купил първата къща и каза, че харесва вкуса ми и би искал да му помогна да си избере мебели. Аз съм неговият агент, а не декораторът му. По дяволите, нищо не разбирам от обзавеждане; дори не съм обзавел собствения си дом. Но той беше скъсал с гаджето си, чувстваше се самотен и след два часа аз бях на самолета за Бъфало. Не го отсвирих. Не изпратих някой от помощниците си. Отидох лично. И знаеш ли защо?
— Заради новооткритата ти страст към френския провинциален стил?
Хийт повдигна вежди.
— Не. Защото искам клиентите ми да знаят, че винаги съм на тяхно разположение. Когато подписват договор с мен, те подписват с човек, който се грижи за всеки аспект от живота им. Не само в добри, но и в лоши времена.
— А ако не харесваш клиента си?
Анабел възнамеряваше да го жегне с намека, че тя не го харесва — но той прие въпроса й съвсем сериозно, което беше дори още по-добре. Трябваше веднъж завинаги да престане с това идиотско желание да го сложи на мястото му. Бъдещето й зависеше от доброто му разположение към нея и нямаше защо да го превръща в свой враг.
— Никога не подписвам с човек, когото не харесвам — отвърна на въпроса й Хийт.
— Нима харесваш всичките си клиенти? Всеки един от онези претенциозни, егоистични, неприлично високоплатени, самовлюбени спортисти? Не ти вярвам.
— Обичам ги като братя — заяви той с непоколебима искреност.
— Голям лъжец си.
— Аз?
Отправи й неразгадаема усмивка и стана, за да посрещне втората изискана кандидатка на Порша Пауърс за тази вечер.
— Не го ли научи наизуст?
Порша подскочи при звука на дълбокия и заплашителен мъжки глас и рязко се извърна. Наблюдателният й пункт беше на тротоара пред витрината на «Сиена». Озова се лице в лице с някакъв мъж. Беше малко след десет и наоколо имаше и други минувачи, но тя внезапно се почувства така, сякаш се намира на тъмна уличка посред нощ. Приличаше на гангстер, огромен и застрашителен, с обръсната глава и кристалносини очи като на сериен убиец. Мускулестите му ръце бяха покрити със зловещи татуировки, широките рамене издуваха черната, плътно прилепнала тениска, а дебелият як врат допълваше картината на мъж от подземния свят.
— Никой ли не ти е казвал, че не е прилично да се шпионира? — попита бандитът.
През последния половин час тя кръстосваше тротоара и всеки път щом минеше край ресторанта, се преструваше, че изучава менюто. Обикновено не би си и помислила да присъства на уредена среща — само неколцина клиенти го бяха искали — но сега бе разбрала, че Грейнджър ще е там, а това не можеше да преглътне.
— Кой си ти? — попита с престорена смелост, каквато далеч не чувстваше.
— Боди Грей, телохранителят на Чампиън. Сигурен съм, че ще му е интересно да чуе какви ги кроиш тук тази вечер.
Косъмчетата на врата й настръхнаха. Не можеше да понесе такова унижение.
— Нищо не кроя.
— Не ми изглежда така.
— Не си специалист по брачните дела, нали? — Изгледа го хладно, опитвайки се да го смрази с поглед. — Не е ли по-добре ти да си гледаш твоята работа, а аз — моята?
Ако на негово място бе някоя от асистентките й, мигом щеше да се сгърчи от страх, но той дори не мигна.
— Работата на Чампиън е и моя работа.
— Боже, какъв натегач.
— Не е зле всички да имат такъв предан човек като мен.
Той сграбчи ръката й и я повлече към ъгъла.
— Какво правиш? — изсъска Порша.
Опита се да се изскубне, но мъжът не я пусна.
— Смятам да те черпя една бира, за да може господин Чампиън спокойно да си свърши работата.
— Това е и моя работа и аз няма…
— Напротив, ще дойдеш. — Побутна я между две паркирани коли. — И ако си мила, може да успееш да ме убедиш да си държа устата затворена.
Тя престана да се съпротивлява и стрелна с кос поглед господин телохранителя. Значи… той бе готов за пари да предаде шефа си. Хийт трябваше да притежава повече ум и да не наема такъв бандит, но след като явно разумът не му достигаше, тя щеше да се възползва от доверчивостта му, защото не искаше той да разбере за това. Ако узнаеше, щеше да реши, че е точно това, което беше — белег на слабост.