Анабел остави вилицата си.
— Защо е тази щедрост?
— Защото така е по-ефективно.
— Но не чак толкова, както ако Порша те запознава лично с кандидатките си. Нали точно затова й плащаш цяло състояние.
— Предпочитам да работя с теб.
Пулсът й запрепуска.
— Защо?
Той я удостои с неустоимата си усмивка, която явно бе тренирал още от люлката и която я накара да се почувства, сякаш е единствената жена на света.
— Защото ми е по-лесно да изплаша теб. Сделка или не?
— Ти не търсиш сватовница, а лакей.
— Въпрос на семантика. Самият аз не зная кога ще разполагам със свободно време и програмата ми непрекъснато се променя. Твоята работа ще е да се справиш с всичко това. Ще умилостивяваш засегнатите, когато се наложи в последната минута да отменя някоя среща. Ще правиш компания на дамата ми за вечерта, ако закъснея, и ще я развличаш, ако се наложи да говоря по телефона. Ако нещата потръгнат, ще изчезнеш. Ако ли не, ще накараш жената да изчезне. Казах ти и преди: аз работя много и не желая да хабя сили и за това.
— Да го обобщим: очакваш да ти намеря съпруга, да я ухажвам и да ти я доведа пред олтара. Или може би ще трябва да дойда и на медения ти месец?
— Определено не. — Усмихна й се лениво. — Сам ще се погрижа за това.
Сякаш някаква искра прескочи между тях, нещо опияняващо диво и съблазнително, поне в изгладнялото й за секс въображение. Анабел отпи глътка вода, за да преглътне потискащото откритие, че той я привлича, макар че в същото време й се искаше да го фрасне с бирената бутилка по главата. Е, и какво? Той беше роден прелъстител, а тя — една обикновена жена. Това не би трябвало да представлява проблем, освен ако тя не го допусне.
Младата жена обмисля дълго ситуацията. При все че мразеше мисълта да бъде постоянно на негово разположение, това споразумение щеше да й предостави повече контрол, а освен това имаше изгледи да удвои хонорара си. Агенция «Стабилни бракове» сключваше договори само с мъже, а «Идеалната половинка» и с мъже, и с жени, така че можеше да подбере някои страхотни клиентки от жените, отхвърлени от Хийт. Например Мелани би била чудесна партия за Джери, внука на Шърли Милър. Той бе симпатичен, сравнително добре финансово осигурен и двамата имаха деца на една възраст. Само защото Джери засега още не й беше клиент, това не означаваше, че Анабел нямаше да го придума да стане.
— Порша Пауърс никога няма да се съгласи с това — рече накрая младата жена.
— Няма да има избор.
Както и аз, помисли си Анабел. Но не бе точно така. Тя имаше избор. За нещастие, този избор не беше в неин интерес.
— Би могъл да прекратиш договора си с Порша Пауърс и да оставиш аз да се погрижа за всичко.
— Тя има достъп до жени, до които ти нямаш — изтъкна той. — Готов съм да се обзаложа, че тъкмо тя ще ми намери подходящата съпруга.
— И днешната вечер бе идеален пример за безупречния й вкус?
— А беше ли идеален пример за твоя?
Беше я хванал натясно. Анабел побутна една гъба.
— Предполагам, разбираш, че е в мой интерес да саботирам кандидатките й. Колкото и да се нуждая от пари, много по-важно е да изградя репутацията на «Идеалната половинка».
— Вече съм предупреден и ще го имам предвид, Мата Хари.
— Не ме вземаш на сериозно.
Хийт повдигна вежди.
— Ти ми каза отново да се срещна с Мелани.
— Само защото кръвната ми захар бе спаднала. А сега, като се нахраних, ми се изясни, че тя е прекалено почтена за теб.
— Край на обсъждането, Анабел — процеди той с коварна усмивка. — Ти си от онези, които съдбата е проклела, като ги е надарила с прекалена честност. А пък аз съм достатъчно умен, за да се възползвам от това.
Нямаше какво да му възрази, затова отново се зае с мидите.
Отдавна не му се бе случвало да изпитва удоволствие, докато наблюдава жена да се храни, но Анабел знаеше как да оцени добрата храна. Присвила блажено очи, тя лапна поредната гъба. С края на езика си облиза ловко капката сос от горната си устна. Погледът му се плъзна надолу по шията й, към ключицата и малките, но стегнати гърди.
— Какво?
Вилицата й застина във въздуха. По челото й се образуваха тънки бръчици. Хийт побърза да смени изражението си.
— Чудех се каква ще е следващата ти кандидатка. Наистина ли имаш такава подръка?
Анабел се усмихна и опря лакти на масата.
— Да. Една необикновена жена. Умна, привлекателна, остроумна.