6.
Някой седна на седалката до Хийт в салона за първа класа, но той беше прекалено зает с таблицата на екрана на лаптопа, за да обърне внимание. Едва когато стюардесата подкани да се изключат електронните устройства, той усети лекото ухание на парфюм. Вдигна глава и се взря в две интелигентни сини очи.
— Порша?
— Добро утро, Хийт. — Тя се отпусна на облегалката. — Как, по дяволите, се справяш с тези ранни сутрешни полети?
— Свикнал съм.
— Ще се престоря, че ти вярвам.
Беше облечена в тясна копринена лилава рокля без презрамки и ръкави. Върху раменете й бе наметната пурпурна жилетка, а на шията й блестеше сребърна верижка с три диаманта в изящен обков. Тя беше красива жена, образована и изискана и му харесваше да я има за делови партньор, но не я намираше за секси. Порша полагаше твърде много усилия да изглежда сдържана и хладнокръвна, но бе доста агресивна. С една дума — неговата женска версия.
— Какво те води в Тампа? — попита той, макар предварително да знаеше отговора.
— Във всеки случай, не и времето. Днес се очаква там да е 34 градуса.
— Нима?
Хийт не обръщаше внимание на времето, освен ако не влияеше върху резултата от някой мач.
Тя го дари с най-очарователната си усмивка. Можеше и да има ефект, ако той не използваше такава точно със същата цел.
— След снощното ти обаждане реших, че трябва да определим докъде сме стигнали и да обмислим какво да променим, ако е нужно. Обещавам, че няма да ти надувам главата през целия полет. Нищо не е по-досадно, отколкото да си приклещен в самолет с някой, който не желае да млъкне.
Ако се налагаше да се озове затворен в самолет с една от сватовниците си, предпочиташе да е Тинкърбел. Поне нея можеше да я сплаши и да я накара да го остави на мира. Появата на Порша тази сутрин нямаше нищо общо с внезапно желание да посети Тампа. Миналата вечер й бе обяснил по телефона новото им споразумение и когато затвори, тя все още бе в шок. Очевидно вече се бе съвзела.
Преди да излетят, Порша се задоволи с неангажиращ разговор, но когато стюардесите започнаха да сервират закуската, премина към действие.
— Мелани те е харесала, дори много. Струва ми се, че се е влюбила от пръв поглед.
— Надявам се да не е. Тя е мила жена, но помежду ни няма много общи неща.
— Били сте заедно само двайсет минути. — Тя го удостои със съчувствената усмивка, неговата запазена марка за по-трудни клиенти. — Разбирам, че си много зает, но малкото време, което си отпуснал за една среща, създава проблеми. Аз се занимавам с този бизнес достатъчно дълго, за да зная кога двама души трябва да си дадат втори шанс. И смятам, че вие с Мелани го заслужавате.
— Съжалявам, но няма да стане.
Челото й остана гладко, а изражението — сдържано.
— Така няма да се получи. — Тя завъртя кофичката с плодово кисело мляко върху подноса. — Никога не се опитвам да съсипя конкуренцията, особено толкова нищожна като «Брачна агенция Мирна». Твърде много прилича на тормоз. Но…
— «Идеалната половинка».
— Какво?
— Тя го нарича «Идеалната половинка», а не «Брачна агенция Мирна».
Хийт не можеше да си обясни защо трябваше да уточнява това, но някак си му се стори важно.
— Мъдро решение — отвърна Порша със снизходителна нотка. — Но нека ти кажа нещо. Мразя, когато някои хора си въобразяват, че щом си отпечатат визитни картички, автоматично се превръщат в брачни агенти. Но самият ти си спортен агент и отлично разбираш какво искам да кажа.
Едно на нула за нея. Анабел нямаше никакъв опит, а само ентусиазъм.
Порша отмести настрани подноса с почти недокоснатата си закуска. Беше отхапала само крайчеца от парчето сочен пъпеш.
— Има ли нещо, което моята агенция не осигурява и което те е накарало да показваш кандидатките, изпратени от мен, на външен човек? Ще излъжа, ако кажа, че ни най-малко не се чувствам заплашена, особено след като ти предложих да присъствам на първите срещи.
— Не се притеснявай. Анабел не притежава никакъв хищнически инстинкт. Дори хареса Мелани повече, отколкото собствената си кандидатка. Опита се да ме убеди да се срещна още веднъж с нея.
Това наистина я изненада.
— Нима? Хм… госпожица Грейнджър се е показала като странно безпристрастна, така ли?
Заради шума от форсиране на двигателите за миг му се стори, че тя каза «страшно страстна», и пред погледа му изплува образът на голата Анабел. Това го слиса. Анабел го забавляваше, но не го възбуждаше. Не и истински. Може би един или два пъти му бяха минали някои мръсни помисли и той бе подхвърлил закачливи забележки, за да я смути. Но нямаше нищо сериозно. Просто за убиване на времето.