Хийт прекара първите четири дни от седмицата в пътувания между Далас, Атланта и Сейнт Луис. Докато се срещаше с клиенти и административни директори на отбори, установи, че мисли за петъчната оперативка в централата на «Старс». Когато ставаше дума за «Старс», спортният агент се опитваше да контактува по деловите въпроси с Рон Макдърмит — дългогодишният изтъкнат главен мениджър на отбора — но за пореден път Фийби Кейлбоу бе настояла за лична среща с него, което не беше на добро.
Чампиън се гордееше, че поддържа добри отношения с всички собственици на отбори. Единственото неприятно изключение беше Фийби. И за всичко беше виновен той. Един от първите му клиенти бе ветеран от Грийн Бей*, който не беше доволен от договора си, сключен от предишния му агент. Хийт искаше да покаже колко е корав и когато от «Старс» проявиха интерес към играча, изигра собственичката му, оставяйки я да вярва, че ще й прехвърли спортиста, макар да знаеше, че няма да го направи. Той използва желанието й да придобие футболиста при преговорите с «Пакърс», за да сключи по-изгодна сделка за клиента. Тя побесня и в бурен телефонен разговор го предупреди никога повече да не я използва по този начин.
[* Град в щата Уисконсин, САЩ. — Бел.ред.]
Вместо да се вслуша в думите й, няколко месеца по-късно Хийт се впусна в друга битка с нея за втори клиент, този път играч на «Старс». Агентът бе решил да измъкне допълнителни пари за третата година от вече подписания тригодишен договор, уреден от предишния агент на клиента му, но Фийби го отряза. След няколко седмици я заплаши, че ще изтегли играча от тренировъчния лагер. Момчето беше най-добрият й краен нападател и тъй като я бе приклещил натясно, тя в крайна сметка се съгласи на компромисно контрапредложение. При все това не се получи суперсделката, от която той се нуждаеше, за да се утвърди като преуспяващ агент. Тогава Хийт се заинати и изпрати клиента си на подводен риболов точно в деня, в който започна тренировъчният лагер.
Тогава госпожа Кейлбоу окончателно се разяри, а папараците потриваха радостно ръце, докато раздухваха враждата между прочутата със скъперничеството си собственичка на «Старс» и новоизгряващата звезда сред спортните агенти в Чикаго. Чампиън се възползва от популярността на играча сред феновете, като даваше интервюта наляво и надясно, в които драматично заклеймяваше Фийби, задето се е проявила като абсолютна скръндза спрямо един от най-добрите си футболисти. В края на първата седмица от тренировъчния лагер Хийт не спираше с театралните си изяви, като продължаваше да пълни спортните колони на вестниците и се появяваше в късните телевизионни новини. Срещу Фийби се надигна недоброжелателна вълна, но тя не отстъпваше.
Тъкмо когато Чампиън започна да се разколебава в мъдростта на стратегията си, изведнъж късметът му проработи. По време на тренировка резервният краен нападател си счупи глезена и госпожа Кейлбоу бе принудена да капитулира. Хийт сключи невероятната сделка, която искаше, но междувременно я бе компрометирал в спортните среди и тя никога не му го прости. Този горчив опит го научи на две неща: при добрите преговори всички трябва да се чувстват победители и успешният агент никога не гради репутацията си, унижавайки хората, с които работи.
Секретарката в приемната на «Старс» го упъти към игрището за тренировки. Като приближи, видя Дийн Робилард да си гука с Фийби на една скамейка край страничната линия. Изруга под нос. Последното, което искаше, бе Робилард да стане свидетел как собственичката на отбора го прави на пух и прах. Дийн сякаш бе слязъл от корицата на списание «Сърфист» — набола брада, руса коса, разпиляна в елегантен безпорядък, постигнат с помощта на значително количество гел, шорти с тропически палми, тениска и маратонки. С надеждата да сведе неизбежните щети до минимум, Хийт мигом взе решение да се съсредоточи върху футболиста.
— Онова порше на твоето място за паркиране ново ли е?
Дийн го изгледа през жълтите огледални очила, последното технологично постижение на «Оукли».
— Онази трошка? Не, по дяволите. Купих я поне преди три седмици.
Чампиън се засмя престорено, при все че космите на врата му започнаха да настръхват. И не заради Робилард. Надяна очилата си, не толкова, за да предпазва очите си от слънцето, колкото, за да са на равна нога.