— И аз на твое място щях да искам същото, но Кейлеб ще подпише само за две години.
— Три. И не подлежи на обсъждане — отсече тя и се зае да му разясни позицията си, без да поглежда документите, изреждайки сложните сметки с дрезгавия си чувствен глас.
И двамата имаха отлична памет, затова Хийт също не си водеше бележки.
— Знаеш, че не мога да посъветвам Кейлеб да приеме това предложение. — Той подпря крака си на пейката до нея. — След две години той ще струва с милиони повече, отколкото ще му плащаш.
И тъкмо заради това тя искаше тригодишен договор.
— Само ако междувременно не бъде контузен — възрази желязната собственичка на «Старс» точно както той очакваше. — Рискът е изцяло за моя сметка. Ако на третата година си контузи коляното, ще трябва да продължавам да му плащам, без да играе.
И тя продължи в същия дух, като изтъкваше алтруизма си, наблягайки на безкрайната благодарност, която играчът трябва да изпитва само заради честта да носи същия екип като легендарните Боби Том Дентън, Кал Бонър, Дарнъл Пруит и дори прочутия Кевин Тъкър.
Хийт я заплаши с протакане на преговорите, макар че нямаше подобно намерение. Това, което някога му се струваше идеално средство за сключване на сделки, сега възприемаше като отчаяна мярка, която можеше да причини повече вреда, отколкото да донесе полза.
Фийби не се предаваше, замеряйки го с още числа, гарнирани с намеци за неблагодарни футболисти и агенти кръвопийци.
Той отвръщаше със свои данни, като подчертаваше факта, че всички собственици, които не искат да развържат кесията си, ще си платят за скъперничеството с презрението на играчите и провален сезон.
Накрая приключиха със споразумение, до което и двамата знаеха, че ще стигнат. Госпожа Кейлбоу получи тригодишен договор, а Кейлеб Креншо прибра премия от един милион и половина долара заради понесеното оскърбление. Победа! Победа! Само дето това споразумение можеше да бъде постигнато още преди три месеца, ако Фийби не се опитваше всячески да му пречи.
— Здравей, Хийт!
Той се обърна и видя приближаващата Моли Съмървил Тъкър. Съпругата на Кевин по нищо не приличаше на стандартните русокоси красавици, каквито обикновено бяха половинките на футболните звезди от НФЛ. Беше стройна, с хубава фигура, но у нея нямаше нищо забележително. С изключение на леко скосените синьо-сиви очи, двете с Фийби никак не си приличаха. Чампиън определено харесваше Моли много повече от сестра й. Жената на Кевин бе умна, забавна и много приятна събеседница. Донякъде му напомняше за Анабел, макар че неговата сватовница беше по-ниска и вечно разпилените й червеникави къдрици нямаха нищо общо с правата кестенява коса на госпожа Тъкър, подстригана на черта. При все това и двете бяха нахакани умници и той винаги бе нащрек с тях.
Моли държеше в лявата си ръка деветмесечния Даниъл Джон Тъкър. Малко къдрокосо момиченце се бе вкопчило в дясната. Хийт се радваше да види съпругата на клиента си, но бе напълно безразличен към бебето и нямаше никакво желание да общува с тригодишното момиченце. Слава богу, Виктория Фийби Тъкър беше насочила вниманието си другаде.
— Лельо Фийби! — изписка тя, пусна ръката на майка си и заситни колкото можеше по-бързо към собственичката на «Старс» с малките си крачета, обути в яркочервени гумени ботуши, които изобщо не се връзваха с виолетовите шорти на бели точки и блузката. От две седмици не беше валяло, но Хийт имаше опит с неотстъпчивостта, с която Пипи Тъкър преследваше целите си, и не се учудваше, че майка й предпочита понякога да задоволява прищевките й.
Тъй като краставите магарета се надушваха през десет баира, Фийби скочи от скамейката, за да приветства възторжено малкото къдрокосо хулиганче.
— Здравей, тиквичке.
— Лельо Фийби, познай какво…
Хийт моментално забрави за хлапето, щом Моли приближи към него самия и го докосна по врата.
— Не виждам белези от ухапване, затова предполагам, че срещата е преминала добре.
— Още съм жив.
Тя премести бебето от едната си ръка в другата.
— Е, намери ли госпожа Чампиън? Анабел си е втълпила някаква странна — и абсолютно ненужна — идея за строга конфиденциалност.
— Все още търся — усмихна се той. Хвана олигавеното юмруче на бебето, за да смени темата. — Хей, приятелче, как е ръката, с която ще хвърляш топката?
Хийт не умееше да общува с деца и малкото момче зарови лице в рамото на майка си.
— Никакъв футбол — отсече Моли. — Той ще стане писател като мен, нали така, Дани? — Гордата майка целуна темето на бебето, сетне се намръщи. — Днес говорил ли си с Анабел?