Тя отново насочи вниманието си към възрастния посетител.
— Не се измъквам — заяви разпалено. — Госпожа Валерио е прекрасна жена и двамата имате много общи неща.
— Тя е твърде стара — не отстъпваше мъжът. — «Удовлетворението е гарантирано», спомняш ли си? Това пише в договора, а племенникът ми е адвокат.
— Вече го споменахте.
— При това много добър. Завършил е най-престижния юридически институт.
Застрашителният блясък в очите на Анабел не вещаеше нищо добро за бедния господин Броницки.
— По-престижен от «Харвард»? — попита тя тържествуващо. — Защото точно там се е дипломирал господин Чампиън, а той е моят адвокат — нанесе съкрушителният си удар младата жена. Хийт повдигна вежди. Старецът се вторачи недоверчиво в него, а лицето на Анабел се озари от доволната усмивка на котка, докопала паничката със сметана. — Господин Броницки, това е Хийт Чампиън, познат още като Питона, но не се притеснявайте. Той никога не изпраща в затвора възрастни хора. Хийт, господин Броницки е един от бившите клиенти на баба ми.
— Аха.
Старецът примигна сащисано, но бързо се съвзе.
— Ако наистина сте й адвокат, тогава по-добре й обяснете как се спазва договор.
Тя отново настръхна.
— Господин Броницки е останал с впечатлението, че договорът, който е подписал с баба ми през 1989, все още е в сила и аз трябва да го изпълня.
— Там пише: «Удовлетворението гарантирано» — настоя възмутено възрастният клиент. — А аз не бях удовлетворен.
— Но вие с госпожа Броницки бяхте женени петнайсет години! — избухна Анабел. — Така че според мен вашите двеста долара са напълно изплатени.
— Казах ти. Тя откачи и после умря. Така че сега искам друга.
Спортният агент не можеше да реши кое е по-забавно — рунтавите вежди на стареца, които се извиваха като гъсеници, или недоволно стърчащите червени кичури от главата на сватовницата.
— Това тук да не е супермаркет! — Тя се извъртя рязко към Хийт. — Обясни му.
Е, добре. Всичко хубаво има своя край. Чампиън превключи на адвокатска вълна.
— Господин Броницки, очевидно вашият договор е бил сключен с бабата на госпожица Грейнджър. И след като първоначалните условия са били изпълнени, опасявам се, че нямате основания за възражения.
— Какво искате да кажете с това, че нямам основания? Имам основания, и още как!
Веждите му подскочиха заплашително нагоре и той започна да обсипва Анабел с възражения и претенции, които нямаха нищо общо с нея. И колкото повече дуднеше, толкова по-мрачен ставаше Хийт. Не разрешаваше на никого, освен на самия себе си, да я заплашва.
— Достатъчно! — отсече той накрая. Старикът явно разбра, че мъжът насреща му не се шегува, защото млъкна насред изречението. Чампиън пристъпи по-близо и застана между Броницки и младата жена. — Ако смятате, че можете да заведете дело, поговорете с племенника си. И междувременно го помолете да ви осветли какво предвижда законът за тези, които преследват и тормозят хората.
Гъстите вежди се сгърчиха като умиращи гъсеници и цялата нападателност на стареца мигом се стопи.
— Никого не съм преследвал и тормозил.
— На мен не ми изглежда така — констатира Хийт.
— Не съм искал да я тормозя — спаружи се още повече възрастният кандидат-жених. — Само се опитвам да обясня…
— Вече й обяснихте — прекъсна го мнимият адвокат. — Сега е по-добре да си вървите.
Раменете му увиснаха и господин Броницки сведе глава.
— Прощавай, Анабел — промърмори и се запъти към вратата.
Един непокорен кичур я бръсна по бузата, когато тя се извъртя рязко към Хийт.
— Не беше нужно да си толкова злобен.
— Злобен!
Тя забърза към верандата, а джапанките й шляпаха по дървения под.
— Господин Броницки! Господин Броницки, почакайте. Ако не поканите още веднъж на среща госпожа Валерио, ще я оскърбите. А вие не бихте искали това.
— Ти просто се опитваш да ме накараш да направя това, което ти искаш — отвърна приглушено мъжът.
Джапанките й затопуркаха надолу по стъпалата, а в гласа й прозвуча умолителна нотка.
— Толкова ли ще е лошо? Много ви моля. Тя е чудесна жена и много ви харесва. Поканете я отново. Направете ми тази услуга.
Последва продължителна пауза.
— Добре — отвърна той и част от предишната му бойкост се завърна. — Но няма да я каня в събота вечер. Тогава дават «Най-добрите готвачи на Америка».
— Съгласна съм.
Анабел се върна с доволна усмивка на лицето. Хийт я изгледа развеселено.
— Надявам се, че никога няма да ми се наложи да се бия с теб на ринга.
Малкото й носле се сбърчи.