— Наистина беше злобен. Той е самотен и разправиите с мен запълват живота му. — Огледа го подозрително. — А ти какво търсиш тук?
— Телефоните ти не работят.
— Разбира се, че работят. — Ръката й се стрелна към устата. — О, боже…
— Забравила си да платиш сметката?
— Само за мобилния. Сигурна съм, че другият работи. — Анабел изчезна през една сводеста врата. Той я последва и се озова в офиса й. Върху дългата стена зад бюрото с компютъра бяха окачени репродукции на известни картини. Хийт разпозна едно платно на Шагал и едно от американските знамена на Джаспър Джонс.
Тя вдигна слушалката и доби озадачен вид, когато не чу сигнала «Свободно». Чампиън повдигна кабела, висящ до старомодния черен телефонен секретар.
— Работи по-добре, когато е свързан.
Анабел го включи отново.
— Снощи се опитах да го поправя.
— Явно добре си се справила. Не си ли чувала за гласова поща?
— Това е по-евтино.
— Когато трябва да поддържаш постоянна връзка с клиентите, никога не пести пари.
— Прав си. Прекрасно знам това. — Нежеланието й да спори с него го изненада. Повечето хора ставаха нападателни, когато ги упрекнеш за нещо. — Не ми е навик да не си плащам сметките — добави тя. — Мисля, че е подсъзнателно. С мобилния ми не се «разбираме».
— Може би няма да е зле да отидете на «семейна консултация».
— Как съм могла изобщо да си мисля, че е добра идея да позволя на майка ми винаги да е във връзка с мен? — Тя се отпусна на един стол. Изражението й беше смесица от възмущение и тъга. — Кажи ми, че не си тук, защото искаш да отмениш срещата с Рейчъл довечера.
— Не. Срещата остава.
— Тогава какво има?
— Мисия на добра воля. Видях днес Моли в централата на «Старс» и тя ме помоли да ти напомня за утре. В един часа.
— Партито… Почти го бях забравила. — Анабел наклони глава и очите й с цвят на мед отново блеснаха подозрително. — И си карал чак до тук само за да ми напомниш за партито на Фийби?
— Партито на Фийби? Мислех, че е на Моли.
— Не.
Още по-добре. Хийт взе малкия розов заек «Бийни Бейби»*, който се кипреше на монитора на компютъра й и го повъртя изучаващо между пръстите си.
[* Марка детски плюшени играчки, които вместо традиционния дунапренов пълнеж имат такъв от топчета или бобчета; на англ. «боб» е bean. — Бел.прев.
— Всички партита на Кейлбоу ли посещаваш?
— Била съм на няколко — отвърна младата жена предпазливо. — Защо?
— Мислех си дали да не те придружа, за да не си сама. — Завъртя зайчето с дупето нагоре и го дръпна за опашката. — Или вече имаш друга уговорка?
— Не, това не е… — Анабел се отпусна отново на стола зад бюрото и очите й се разшириха. — Леле! Това наистина е жалко. Ти ме използваш, за да се добереш до Фийби. Не можеш да получиш покана за партитата й и сега използваш мен.
— Правилно — отвърна той и постави заека на мястото му.
— И дори не те е срам.
— Трудно е да засрамиш един спортен агент.
— Не разбирам. Фийби и Дан канят всички на купоните си.
— Двамата с нея преминаваме през труден период. Отношенията ни са доста сложни, това е всичко. Искам да ги изгладя.
— И смяташ, че това може да стане по време на някое парти?
— Предполагам, че тя ще е по-благосклонна, ако се срещнем в неформална обстановка.
— И откога са ви обтегнати отношенията?
— От почти седем години.
— Боже!
Хийт се зае да изучава репродукцията на Джаспър Джонс.
— Когато започнах кариерата си, бях твърде агресивен и я представих в доста неласкава светлина. Извиних й се, но изглежда, тя не може да го забрави.
— Не съм сигурна, че това е най-добрият начин да подобриш отношенията си с нея.
— Виж, Анабел, искаш ли да ми помогнеш, или не?
— Работата е там, че това…
— Добре — прекъсна я той рязко. — Постоянно забравям, че двамата имаме различни философии за това, как трябва да се върти бизнес. Аз всячески се старая да задоволявам желанията на клиентите си, а на теб изобщо не ти пука. Но може би предпочиташ да имаш вземане-даване само с възрастни клиенти.
Тя скочи толкова стремително от стола, че кичурите на главата й се разтресоха.
— Чудесно. Щом искаш да дойдеш утре с мен на партито, няма проблем.
— Супер. Ще дойда да те взема в дванайсет. Какъв е дрескодът?
— Изкушавам се да ти отговоря, че черната вратовръзка е задължителна.
— Значи, неофициално облекло. — Хийт видя през прозореца, че Боди спря до тротоара. Подпря бедро на ръба на бюрото. — Не споменавай пред Фийби, че аз съм те помолил да ме заведеш. Просто й кажи, че смяташ, че работя твърде много и се нуждая от малко почивка, преди да се срещна с една от онези жени, които си ми избрала.