Боди плъзна пръсти по тила й и я стисна достатъчно силно, за да й припомни подмятането му за кучешкия нашийник.
— Събувай тези сандали и покажи на какво си способна.
Очевидно не вярваше, че тя ще го направи. Това беше своеобразен тест и той очакваше издънката й. Е, нямаше да се провали. Не и отново. Не и след случилото се току-що с Хуанита. Порша изрита сандалите си и стъпи на пясъка. Той наклони глава — знак на уважение може би? — и се извърна, за да подвикне на друг играч.
През първите няколко минути от мача топката все я подминаваше, но изведнъж я удари право в гърдите. Не можа да я избегне и затова я тласна към мрежата. Но Боди се гмурна под топката, пръскайки пясък във всички посоки и ловко я прехвърли през мрежата. Беше фантастичен спортист — изключително издръжлив и бърз, опасен противник. Освен това бе отборен играч, подаваше умело топката на останалите си съотборници, вместо да я разиграва. Порша влагаше всичко в играта, но с изключение на добрите подавания, по-скоро беше пречка, отколкото помощ за отбора. Ала благодарение на бързите реакции на Боди те спечелиха и двата гейма и докато празнуваха победата, в нея се промъкна странна възбуда. Искаше Хуанита Брукс — всички от Групата за инициатива в малкия бизнес — да я видят в този момент.
Опита се да се почисти и измие, доколкото бе възможно, в дамската тоалетна, но само един хубав душ можеше да отмие пясъка в косата и между пръстите на краката. Върна се на масата и в този миг се появи и Боди, който се бе преоблякъл в предишните си дрехи. В бара нямаше душове, затова беше странно, че от него се носеше възбуждащо ухание на мъжка пот, боров сапун и чисти дрехи. Докато сядаше, ръкавът на трикотажното поло се вдигна нагоре, разкривайки сложната плетеница, татуирана върху мощните бицепси.
— Доста скапан играч си — ухили се нахалникът.
Но днес никой повече не можеше да я засегне.
— Сега пък нараняваш чувствата ми — изгука тя.
— Боже, нямам търпение да те вкарам в леглото си.
Отново я пронизаха онези вбесяващи искри. Порша вдигна бутилката бира, която й бе поръчал, и отпи, но питието не се оказа достатъчно студено, за да угаси бушуващия в нея пожар.
— Прекалено си самонадеян.
— Не чак толкова. — Изгледа я многозначително. — Как иначе ще си сигурна, че ще си държа устата затворена и няма да проговоря пред Хийт? Гадна работа, но изглежда, не мога да забравя онзи малък шпионски епизод.
— Изнудваш ме със секс?
— И защо не? — Той се настани на стола си и се ухили лукаво. — За теб това е страхотно извинение да направиш това, което ти се иска, но не смееш.
Ако го бе казал някой друг, тя щеше да се изсмее в лицето му, но сега стомахът й се стегна на възел. Имаше странното усещане, че Боди знае за нея нещо неподозирано от другите, а може би и от самата Порша.
— Въобразяваш си.
Той потри кокалчетата си.
— Нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от това да доминирам сексуално над една силна жена.
Пръстите й се стегнаха около бутилката, но не защото се чувстваше изплашена — той прекалено открито се забавляваше — а защото думите му я възбудиха.
— Май не е зле да се консултираш с психиатър.
— И да разваля страхотното ни забавление? В никакъв случай.
Никой досега не бе проявявал желание за сексуални игрички с нея. Тя кръстоса крака и го дари с унищожителна усмивка.
— Ти си един заблуден нещастник.
Боди се наведе напред.
— В някоя от бъдещите ни нощи ще те накарам да си платиш за тези думи — прошепна и захапа леко ухото й.
Тя едва не простена, но не от болка — не я нараняваше — а от най-безсрамна сексуална тръпка. За щастие, един от мъжете от волейболния мач приближи до масата и Боди се извърна към него, давайки й възможност да се съвземе.
Не след дълго сервираха храната. «Кавалерът» й бе поръчал, без да се допита до нея, а след това имаше наглостта да я смъмри задето не яде.
— Ти нищо не ядеш. Само близна храната. Нищо чудно, че си толкова кльощава.
— Много си любезен, няма що.
— И докато устата ти още е отворена…
Пъхна ловко между устните й едно пържено картофче. Тя преглътна с наслада мазното и солено изкушение, но му отказа, извръщайки се, когато й предложи още едно картофче. Още неколцина от участниците във волейболния мач се спряха до масата им. Докато той бъбреше с тях, Порша машинално оглеждаше жените в бара. Някои бяха истински красавици и ръцете я засърбяха да им връчи визитките си, но не й хрумваше подходящо извинение да стане от масата. Присъствието на Боди сякаш изсмукваше кислорода от помещението и разреденият въздух я караше да се задъхва.