— Какви ги говориш?
— Няма да се женим.
— Но сватбата е само след два месеца. А и ние обичаме Роб. Всички го харесват. Той е единственият от всички мъже, с които си излизала, с глава на раменете. Двамата идеално се допълвате.
— Оказа се, че даже се допълваме прекалено идеално. А сега се приготви да се посмееш. — Гласът й бе пресекнал. — Оказа се, че Роб е жена, затворена в мъжко тяло.
— Анабел, да не си пияна?
Анабел бе обяснила на майка си точно със същите думи, с които Роб бе обяснил на нея самата — колко зле се чувствал в собственото му тяло, откакто се помнел; нервния срив, преживян преди година, по времето преди да се запознаят, за който все не смеел да й признае; увереността му, че любовта към нея ще го излекува; както и окончателното прозрение, че повече не може да живее като мъж.
Кейт се бе разплакала и дъщеря й бе последвала примера й.
Анабел се чувстваше като абсолютна глупачка, задето не беше заподозряла истината, но Роб бе добър любовник и сексуалният им живот не беше лош. Той бе симпатичен, весел и чувствителен, но на младата жена никога не й беше хрумвало да заподозре нещо женствено у него. Никога не го бе заварвала да рови из дрехите й или да използва гримовете й. Вярваше, че този мъж е любовта на живота й, до онази кошмарна нощ, когато той се бе разплакал и бе заявил, че повече не може да се преструва на такъв, какъвто не е.
Но като си спомнеше миналото, трябваше да признае, че все пак съществуваха някои признаци: мрачните настроения, честото споменаване на нещастното му детство, странните въпроси за преживяванията на Анабел като девойка. Тогава тя бе поласкана от вниманието му и дори се бе похвалила пред приятелките си каква късметлийка е да има годеник, който толкова да се интересува от нея. Нито за миг не бе заподозряла, че той просто събира информация, сравнява своя опит с нейния, за да вземе окончателно решение. А след като бе направил ужасяващото си разкритие, Роб я бе уверил, че я обича, както преди. Тя се бе разплакала и го бе попитала какво точно очаква от нея.
И като че ли не й стигаше болката, но освен това се налагаше да съобщи на приятелите и близките си унизителния факт: Помните ли бившия ми годеник? С него стана нещо крайно забавно…
Колкото и да се опитваше, Анабел не можа да преживее спокойно това, което тя наричаше «гнус фактор». Беше се любила с мъж, който искаше да е жена. Никак не я утешаваше обяснението му, че половата принадлежност и сексуалността били различни неща. Той е знаел за чудовищния меч, надвиснал над главите им, още от самото начало на любовта им, но не бе обелил и дума до онзи следобед, когато тя за пръв път премери сватбената си рокля. Онази вечер той прие първата доза естроген, слагайки началото на превръщането на Роб в Роузмари.
От тогава минаха почти две години, но Анабел още не можеше да преодолее мисълта за предателството му. В същото време не можеше да се преструва, че не й пука.
— Как е работата? — попита брачната агентка.
Роузмари беше дългогодишен маркетинг директор в «Бърдкейдж Прес», издателството на Моли. Тя и младата писателка работеха рамо до рамо, за да разширят пазара за спечелилата няколко награди серия детски книжки за приключенията на зайчето Дафни.
— Хората най-сетне започнаха да свикват с мен.
— Сигурна съм, че не е било лесно.
Известно време Анабел искаше бившият й любовник да страда, да му е трудно, но вече не изпитваше същото. Сега просто искаше да забрави.
Жената, която някога беше неин годеник, я изгледа през масата.
— Иска ми се да…
— Не го казвай!
— Ти беше моята най-добра приятелка, Анабел. Искам онова време да се върне.
Забравената горчилка се надигна отново.
— Зная, че искаш, но е невъзможно.
— Ще помогне ли, ако ти кажа, че вече не ме привличаш сексуално. Явно хормоните са свършили добра работа. За пръв път в живота си започнах да се заглеждам в мъже. Много странно.
— Разкажи ми за това.
Роузмари се засмя, а Анабел успя да изобрази някакво подобие на усмивка, но колкото и да желаеше доброто на тази жена, не би могла да бъде нейна довереница. Връзката им й бе отнела твърде много. Не само че бе изгубила вярата в способността си да преценява правилно хората, но и сексуалното си самочувствие. Само една неудачница би могла да поддържа интимна връзка с някого толкова дълго, без да заподозре нещо нередно.
Палачинките пристигнаха. Роузмари се изправи и погледна печално младата жена.
— Ще те оставя да хапнеш на спокойствие. Радвам се, че те видях.
— Късмет — беше всичко, което Анабел можа да изстиска от себе си.