— Фийби и Дан на много от партитата си ли са те канили? — попита Хийт няколко часа по-късно, докато навлизаше с беемвето си в дългата алея с дървета от двете страни, водеща към дома на Кейлбоу.
Един ястреб кръжеше под лъчите на следобедното слънце над старата овощна градина отдясно, където ябълките бяха започнали да зреят.
— На няколко — отвърна младата жена. — Но вече ти казах, че Фийби ме харесва.
— Давай, смей се, но на мен не ми е забавно. Заради тази вражда изгубих някои наистина важни клиенти.
— Ще излъжа, ако не ти кажа колко ми е приятно, че за разнообразие, най-после ти зависиш от мен.
— Не се радвай много. Надявам се, че няма да оплескаш всичко.
Анабел се боеше, че вече го бе оплескала. Трябваше да му каже какво бе днешното празненство, но винаги се вбесяваше и правеше напук, когато някои работохолици започваха да я командват — още един спомен от детството й.
Гумите затрополиха по тесния дървен мост. Колата направи голям завой и старата каменна селска къща изникна пред погледите им. Построен през осемдесетте години на деветнайсети век, домът на семейство Кейлбоу приличаше на грубовато старомодно бижу сред околните съвременни имения. Дан бе купил къщата още преди да се ожени и с увеличаването на семейството двамата с Фийби добавиха пристройки, повдигнаха покрива и купиха нови земи. Резултатът беше очарователно разположена сграда, идеална за семейство с четири малки деца.
Хийт паркира на алеята до СУВА на Моли, върху чиито стъкла с вакуумни тапи бяха закрепени сенници с тигри по тях. Той излезе от колата и пъхна ключовете в джоба на панталона си, който днес бе комбинирал с марково поло. Цялото това съвършенство се допълваше от един от скъпите му швейцарски часовници «ТАГ Хойер», този път с верижка от кафява крокодилска кожа.
Със сивите си трикотажни шорти с шнур на кръста, синьо-зелено потниче и джапанки «Джей Крю» Анабел се чувстваше като повлекана.
Тя улови точния момент, когато той зърна гроздовете от розови балони, привързани за вретеновидните подпори на парапета на старомодната предна веранда.
Хийт се извърна бавно към нея, като питон, готвещ се за атака.
— Какво точно парти е това?
Брачната посредничка задъвка долната си устна, опитвайки се да си придаде вид на наивна чаровница.
— Ъ… странно, че чак сега ме питаш…
Мрачният поглед на зелените му очи със закъснение й напомни, че когато става дума за бизнес, той няма чувство за хумор. Макар че не можеше да се каже, че е забравила този факт.
— Стига глупости, Анабел. Веднага ми обясни какво става.
Щеше да я размаже, ако започнеше да шикалкави, и тя се опита да зачурулика по светски маниер:
— Отпусни се и се наслаждавай. Ще бъде забавно.
Не прозвуча много убедително, но преди Чампиън да успее да я удуши, на предната веранда се появи Моли, съпроводена от Пипи. Върху главите на майката и дъщерята се мъдреха блестящи розови корони. Момиченцето бе наконтено в разкошна ягодово розова рокля, а Моли — в светложълт седем осми панталон и тениска, щампована със зайчето Дафни. Мрачното лице на спортния агент добри буреносно изражение.
Моли се сепна, но тутакси избухна в смях, когато зърна Хийт. Той хвърли убийствен поглед на сватовницата си, но побърза да надене любезна усмивка и тръгна към Моли. Анабел намести чантата си и го последва. За неин ужас възелът в стомаха й се стегна още повече.
— Хийт? Не мога да повярвам! — възкликна Моли. — Не можах да убедя Кевин да ми помага днес.
— Нима? — процеди агентът. — Анабел ме покани.
Моли вдигна възхитено палци.
— Жестоко!
Анабел изкриви устни в някакво подобие на усмивка. Чампиън погледна Моли със закачлива дружелюбност, която брачната посредничка бе сигурна, че той не изпитва.
— Анабел забрави да спомене какво точно ще празнуваме днес.
— Не думай! — възкликна Моли и очите й блеснаха дяволито.
— Щях да ти кажа, ако ме беше попитал — смотолеви Анабел, но Хийт не й обърна внимание.
Моли се наклони към дъщеря си.
— Пипи, кажи на господин Хийт за нашия празник.
Короната на тригодишното момиченце се наклони застрашително, когато то подскочи въодушевено и изпищя пронизително.
— Празник на принцесите!
— Никога не бих се сетил — изрече Хийт провлечено и се обърна към агентката си.
Тя се престори, че се любува на увивната роза до предната веранда.
— Идеята беше на Джули и Tec — осведоми го Моли. — Анабел предложи да помогне.
Агентката отвори уста да уточни, че Джули и Tec са най-големите деца на Кейлбоу — петнайсетгодишни близначки — но в същия миг осъзна, че Чампиън едва ли се нуждае от подобна информация. Част от бизнеса му бе да знае всичко за четирите деца на Дан и Фийби: близначките, дванайсетгодишната Хана и деветгодишният Андрю. Навярно знаеше кои са любимите им храни и кога за последен път са били на контролен преглед при зъболекаря.