— Близначките изявиха желание да работят на доброволни начала в летен дневен център за деца от бедни семейства — продължи Моли. — Възложиха им да помагат с уроците по математика и естествени науки на четири- и петгодишни момиченца. Решиха да устроят този празник, за да се позабавляват децата.
— Празник на принцесите! — отново изписка Пили и заподскача като топка.
— Не мога да ти опиша колко се радвам, че си тук — каза Моли. — Tec и Джули се събудиха тази сутрин с температура, така че не ни достигат хора. Хана ще помогне, но толкова се вълнува, че на нея не може много да се разчита. Опитах се да позвъня на Кевин, но той и Дан са отвели някъде момчетата и не ми вдигат. Почакай само да чуят кой ги е спасил.
— Удоволствието е мое, радвам се да помогна — увери я Хийт искрено.
Дори Анабел би му повярвала, ако не го познаваше по-добре. Нищо чудно, че бе толкова добър в работата си.
Чу се шум на двигател и видяха да приближава жълт микробус. Моли се извърна към вратата.
— Хана, момичетата са тук!
След секунди се появи дванайсетгодишната Хана Кейлбоу. Висока и непохватна, тя приличаше повече на леля си, отколкото на майка си. Светлокестенявата коса, изразителните очи и леко несиметричните черти обещаваха в бъдеще нещо много по-интересно от стандартна красота, макар че на този етап бе трудно да се предвиди в каква жена ще се превърне, като порасне.
— Здравей, Анабел! — поздрави радостно момичето, докато приближаваше.
Агентката откликна не по-малко радостно на поздрава й. Микробусът спря пред къщата, докато Моли запознаваше Чампиън с Хана.
— Анабел, защо двамата с Хийт не отидете в задния двор да помогнете на Фийби, докато ние двете посрещаме момичетата?
— Не е зле да бъдете малко по-внимателни с мама — предупреди ги Хана с мек, почти умолителен тон. — Днес е в лошо настроение, защото Андрю сутринта докопа тортата.
— Става все по-интересно и по-интересно — промърмори Хийт и се запъти към пътеката с каменни плочи около къщата.
Крачеше така бързо, че Анабел трябваше да подтичва зад него.
— Предполагам, че трябва да се извиня — поде задъхано тя. — Боя се, че позволих на своя…
— Нито дума повече! — изсъска заплашително той. — Ти ме направи на глупак и двамата няма какво повече да си кажем.
Анабел припкаше подире му.
— Не съм искала нищо подобно. Помислих си…
— Спести си приказките. Искаше да ме направиш за смях.
Тя се надяваше, че това не е истина, но дълбоко в себе си подозираше, че е точно обратното. Е, не искаше да го накара да изглежда като глупак, само малко да му натрие носа.
— Наистина реагираш твърде остро за дреболии.
В този миг Питона нападна жертвата си.
— Уволнена си!
Анабел се спъна в една от плочите. Гласът му бе напълно безстрастен, никаква следа от съжаление за хубавите мигове и споделените шеги — само студено обявяване на война.
— Не говориш сериозно.
— О, напълно сериозен съм.
— Но защо? Та това е само едно детско парти. Не е кой знае какво.
Той се отдалечи, без да продума.
Анабел замря под стария бряст, вцепенена и смразена до кости. Отново се проваляше. За пореден път бе позволила на импулсивността си да съсипе всичко. Вече го познаваше достатъчно добре, за да знае колко много мрази да се излага той. Дори най-лекия намек за присмех. Как можа да си помисли, че това ще му се стори забавно? А може би не го беше мислила наистина. Може би съзнателно е искала да се провали.
Майка й бе права. Способността й да съсипва всичко, до което се докосне, не можеше да е само съвпадение. Наистина ли вярваше, че не е достойна за успеха? Затова ли всичките й начинания завършваха с катастрофа?
Облегна се на ствола на бряста, борейки се със сълзите.
9.
Хийт беше бесен. Повече от всичко на този свят ненавиждаше да изглежда като глупак при всякакви обстоятелства, но най-вече в присъствието на Фийби Кейлбоу. И ето го тук, в напълно нехарактерна за него ситуация. Ако на партито имаше тийнейджъри, нямаше да възрази. Тийнейджърите му допадаха. Знаеше как да говори с тях. Но със съвсем малки деца, при това момиченца, не можеше да се оправя.
Гневът му към сватовницата растеше. Явно й беше много забавно да му изиграе този номер и може би нямаше да обърне толкова внимание, ако не беше замесена и Фийби, а всичко, свързано с нея, го дразнеше. Не му беше до шеги, когато ставаше дума за бизнес. Анабел знаеше това, но без много да му мисли, бе решила да го пробва, така че се наложи да отвърне на удара и да я сложи на място. Но това не го безпокоеше. Сантименталностите и угризенията са само за неудачниците.