За да се успокои малко, се зае да разглежда задния двор на семейство Кейлбоу. Беше просторен, с голям басейн и ниски, клонести дървета, явно предназначен за многочислено семейство. Днес от дърветата висяха някакви прозрачни розови боклуци, с каквито бяха украсени плочите във вътрешния двор и катерушката, както и малките масички и столчета, над които се развяваха от вятъра розови балони, вързани за облегалките на столчетата. Розовите кашони преливаха от лъскави натруфени роклички, като тази на Пипи Тъкър, а в очукан розов фургон бе струпан огромен куп от пластмасови чехли. Блестящи розови накити с имитации на скъпоценни камъни украсяваха високото като трон кресло, разположено в средата на двора. Само зелената пинята във формата на дракон, висяща от един клон на клена, оставаше незасегната от розовата напаст.
Въпреки умението да се държи непринудено във всякаква ситуация, сега Хийт се чувстваше като риба на сухо. Погледна към басейна с надежда. Там щеше да е в свои води. За съжаление, желязната врата беше заключена. Очевидно Моли и Фийби бяха решили, че е опасно да пуснат толкова малки деца близо до басейна, още повече че хората, които ги наглеждаха, бяха твърде малко. Но той щеше да надзирава проклетите хлапета. Обичаше опасностите. Ако имаше късмет, някоя малка напаст щеше да потъне за малко във водата и той, естествено, щеше да я спаси. Това навярно щеше да привлече вниманието на Фийби.
Собственичката на «Старс» стоеше зад най-далечната от малките маси и трупаше отгоре някакви картонени джунджурийки. Също като на останалите, върху главата й стърчеше една от онези идиотски розови корони. Чампиън се втренчи възмутено в нея. Чувстваше се лично оскърбен. Един самоуважаващ се собственик на виден отбор трябваше да носи «Стетсън» или да остане гологлав. Други варианти не се допускаха.
Госпожа Кейлбоу избра точно този миг, за да вдигне очи към него. Очите й се разшириха от изненада. Дори изпусна едно от картончетата.
— Хийт?
— Здравей, Фийби.
— Виж ти! Да не би да сънувам кошмар? — Тя вдигна падналото картонче… или както там му викаха. — Колкото и да ми се иска да изляза на ринга за поредния рунд по борба в кал, сега съм малко заета.
— Анабел реши, че няма да е зле да помогна тук.
— И ти се съгласи? Не вярвам на ушите си.
Той се насили да разтегне устни в най-обезоръжаващата си усмивка.
— Признавам, че се чувствам малко неловко, но ако ми кажеш какво да правя, ще се постарая.
Ала вместо да остане очарована, тя настръхна и лицето й доби обичайното си недоверчиво изражение. Но преди да го засипе с въпроси, от ъгъла изскочиха тълпа момиченца. Някои се държаха за ръце, други вървяха сами. Бяха с най-различни форми и цветове, а едно от тях плачеше.
— Новите и непознатите места отначало може да се сторят стряскащи — чу той гласа на Хана, — но всички тук са много, много мили и добри. А ако все пак някоя от вас се изплаши, веднага да дойде при мен и да ми каже. Ще се поразходим наоколо. Ако имате нужда от гърне, ще ви покажа къде е. Нашето куче е затворено в колибката му, така че не може да скочи върху никого. Ако видите пчела, кажете на някой от възрастните.
Сигурно Моли точно това е имала предвид, когато бе споменала, че Хана е прекалено емоционално ангажирана.
— Всяка принцеса трябва да има красива рокля, така че, хайде, започвайте да се обличате — обяви Моли, като пристъпи към розовите кашони.
Няколко от по-смелите момиченца се втурнаха напред. Фийби тикна в ръката на Хийт картончетата, които държеше в ръцете си.
— Подреди ги по масите — по едно пред всяко столче. И те предупреждавам, за твое добро, не ми искай пари за труда си — подхвърли тя, докато се отдалечаваше.
Анабел не се виждаше никъде. Беше доста груб с нея и нищо чудно, че й трябваше време, за да се успокои. Чампиън се опита да не обръща внимание на неприятното усещане в стомаха си. Тя сама си бе виновна, като премина всички допустими граници. Заразглежда картонените джунджурийки, състоящи се от малки дървени пръчки, към чиито краища бяха залепени проблясващи розови звезди от картон. Настроението му още повече се вкисна. Това навярно бяха вълшебни пръчици. По дяволите, какво общо имаха тези вълшебни пръчици с помощта на децата по математика и естествени науки? Впрочем той самият имаше отлични бележки и по двете. Да, можеше да им помогне по математика и естествени науки. Нима тези момиченца не трябваше да събират знания? Защо са им вълшебни пръчици? Вместо тях би им връчил калкулатори.