Захвърли върху най-близката маса вълшебните пръчици и се огледа за Анабел, но тя още не се беше появила, което започваше да го безпокои. При все че се налагаше да я уволни, не искаше напълно да я съсипе. Откъм кашоните с роклите долетяха пронизителни писъци. Макар момиченцата да изглеждаха като цяла армия, всъщност бяха най-много петнайсетина. Нещо го задърпа за крачола и той сведе очи. Насреща му се блещеше Пипи Тъкър. Незнайно защо, в главата му прозвуча музиката от «Челюсти».
Тригодишното дете бе с рокличка с противния цвят на таблетки против разстройство, но зелените й очи бяха като две дълбоки езера на невинност. Единствено бойко кипнатата на главата розова корона подсказваше, че в нея се криеше истинска авантюристка. В изцапаното си юмруче стискаше още една корона.
— Трябва да си сложиш корона.
— За нищо на света.
Той прикова в Пипи поглед, достатъчно строг, за да й внуши почит, но без да я изплаши. Само това оставаше — да се разпищи и да хукне да търси майка си.
Малките й светлоруси вежди се вдигнаха нагоре, също като тези на баща й, когато пред него се разкриваше възможност да отнеме топката от противника.
— Хийт! — разнесе се гласът на Моли от купчината роклички, пайети и момиченца. — Наглеждай Пипи, докато облечем всички тук, става ли?
— С удоволствие.
Чампиън отново сведе поглед надолу към детето. Втренчи се в зелените й очи и розовата корона. Тя се почеса по ръката.
Питона напрегна усилено мозъка си и най-сетне му хрумна удачно начало на разговора.
— Знаеш ли как да си служиш с калкулатор?
Писъците откъм кашона с рокличките се засилиха. Пипи отметна глава, за да го огледа по-добре, и короната й се килна още по-назад.
— Имаш ли дъвка?
— Какво?
— Обичам дъвка.
— Аха.
Очите й се стрелнаха към джобовете му.
— Къде ти е фона?
— Да вървим да видим какво прави майка ти.
— Искам да видя фона ти.
— Първо ми дай стария, а после ще поговорим.
Пипи се усмихна широко.
— Бичам фоните.
— Не думай.
Миналия месец, когато се отби при семейство Тъкър, за няколко минути го оставиха сам с малката чаровница. Тя поиска от него да й покаже мобилния си телефон, съвсем нов модел на «Моторола» за петстотин долара, с толкова екстри, че агентът на практика можеше да ръководи целия си бизнес само с него. Тогава молбата й му се стори съвсем безобидна. Но тъкмо когато й го даде, от съседната стая го извика Кевин, за да погледат записа на един отрязък от мача, и тогава видя телефона си за последен път. Все пак, преди да тръгне, успя да я отведе настрани и да я разпита, но детето упорито се преструваше, че не разбира какво му говори. В резултат завинаги загуби десетки важни имейли и последните забележки към новия договор. По-късно Боди му обясни, че е трябвало да съобщи на Кевин, но двамата с Моли обожаваха децата си и Хийт не можеше да си представи как ще каже нещо, което би могло да се възприеме като упрек към драгоценната им щерка. Пипи тупна с краче по тревата.
— Искам да видя фона веднага!
— Забрави.
Личицето й се изкриви в жална гримаса. О, по дяволите, щеше да се разплаче. От опит знаеше, че и най-слабото хлъцване от устата на мамината кукличка караше Моли да губи ума и дума. Къде, по дяволите, се шляеше Анабел? Хийт бръкна в джоба си и извади мобилния си.
— Аз ще го държа, докато го разглеждаш.
Той клекна до нея.
Малката нахалница се вкопчи в телефона.
— Искам малко да го подържа.
Хийт нямаше никакво намерение да й го дава — не беше толкова глупав — но Анабел избра да се появи точно в този момент и гледката толкова го втрещи, че той забрави за телефона.
Сред гъстите й непокорни къдрици се бе сгушила корона, голяма колкото на английската кралица, а тя бе облечена в дълга сребриста рокля. Върху пищната пола проблясваха изкуствени диаманти, а голите й рамене бяха наметнати с ефирен сребрист шал. Докато вървеше по тревата, слънчевите лъчи я обливаха отвсякъде, запалвайки огън в косите, а изкуствените камъни искряха във всички цветове на дъгата. Нищо чудно, че пищящите момиченца мигом застинаха в удивление. Самият той замря като поразен от гръм.
За миг забрави колко й бе сърдит. При все че роклята беше маскараден костюм, а короната — фалшива, тя приличаше на вълшебница и Хийт не можеше да откъсне поглед от нея. Повечето момиченца вече бяха облечени с розови рокли, нахлузени върху шортите и тениските. Докато Анабел приближаваше към тях, той зърна джапанките й да се подават изпод подгъва на роклята. Незнайно защо, й отиваха.