— Принцеса Роуз, ти си готова — обяви Моли. — Седни на трона и позволи на принц Хийт да те снима.
Откъм добрата вълшебница се разнесе презрително изсумтяване.
— Страх ме е — прошепна малкото момиченце на Моли.
— И нищо чудно — промърмори Глинда.
Заядливите й забележки би трябвало да го вбесят, но той не искаше да смаже духа й, а само да й предаде урок по бизнес, което беше за нейно добро.
— Искаш ли да дойда с теб? — попита Моли.
Но детето се взираше с обожание в Анабел.
— Искам сминка с нея — отвърна то.
Моли се ухили на приятелката си.
— Добра ориснице, имаш покана за снимка.
— Разбира се.
Вълшебницата улови ръката на момиченцето и двете се запътиха към трона. Когато приближи до Хийт, тя го отмина величествено, вирнала малкия си нос. Той не можа да не забележи петното от розов брокат на върха му.
Оказа се, че всички принцеси наоколо искат да се снимат с добрата орисница, която съвсем преднамерено се държеше така, сякаш кралският фотограф не съществуваше. Хийт знаеше как се играе тази игра и се обръщаше само към момиченцата.
— Усмихни ми се, принцесо. Браво!
Анабел може и да не го забелязваше, но се кискаше с децата, правеше магически заклинания, разрешаваше възникнали спорове и позволи на принцеса Пилар да види какво носят добрите орисници под роклите си. Самият Хийт изгаряше от желание да провери. За съжаление, точно тази добра орисница носеше сиви шорти с шнурове, вместо яркочервени прашки, каквито той предпочиташе. Но едва ли някой се интересуваше от мнението му.
Не след дълго той напълно забрави за телефонните разговори, които трябваше да проведе, и се съсредоточи изцяло върху снимките на момиченцата. Трябваше да признае, че децата бяха много сладки. Някои бяха доста срамежливи и се нуждаеха от окуражаване. Други бяха големи бърборани. Две четиригодишни момиченца пожелаха Анабел да седне на трона, а те в скута й. Няколко поискаха вълшебницата да застане до тях. Тя ги разсмиваше — дори караше него самия да се усмихва — и към края на фотосесията той вече бе решил да й прости. Какво толкова, по дяволите! Всеки заслужаваше втори шанс. Първо ще й изнесе поучителна лекция за живота й, а след това ще я назначи отново на изпитателен срок.
След като снимките свършиха, Анабел отиде да помогне на Хана, която надзираваше играта «Целуни жабата, за да се превърне в принц». Тъй като Хана не бе накарала децата да си завържат очите, на Хийт играта не му се стори особено интересна, но може би пропускаше нещо. Междувременно Фийби и Моли започнаха играта «Намери съкровището».
До крака му изникна Пипи и се опита да му отмъкне и резервния телефон, но той я разсея с кутийка със зелени сенки.
— Пипи! Откъде взе това? — чу се след няколко минути писъкът на Моли.
Хийт се занимаваше с фотоапарата, преструвайки се, че не забелязва намръщения подозрителен поглед на Фийби.
Моли събра момиченцата под сенчестото дърво и започна да им разказва история, която в момента си измисляше, наречена «Дафни и празникът на принцесите». Използва имената на всички момичета и дори добави жабока принц Хийт — всепризнат майстор на вълшебни снимки. Сега, след като вече бе решил да прости на сватовницата, Чампиън се отпусна и с удоволствие я наблюдаваше. Тя седеше върху тревата със скръстени крака. Пищните поли на роклята й буквално обгръщаха момиченцата, насядали около нея. Анабел се смееше заедно с тях, пляскаше с ръце и се държеше като тяхна връстница.
Докато подреждаха масите с освежителни напитки, на Хийт му възложиха да надзирава драконовата пинята.
— Не ги карай да си завързват очите — прошепна Хана. — Това ги плаши.
Той я послуша и ги остави да удрят с пръчки, колкото имат сила, по пинятата, но тъй като не успяха да я счупят, той сам нанесе съкрушителния удар върху проклетията и навсякъде се разпръснаха бонбони и играчки. Разпредели ги поравно и свърши отлична работа. Никой не пострада, никой не се разплака, така че навярно не беше съвсем безпомощен с децата. Пристигнаха лакомствата. Приличаха на розово море. Розов пунш. Сандвичи от розов хляб. Торта замък с кули от розов сладолед. Подозрително липсваше едно късче от подвижния розов мост, несъмнено дело на малкия Андрю Кейлбоу. Моли пъхна в ръката му халба бира.
— Ти си истински ангел на милосърдието — погледна я с благодарност Хийт.
— Не зная какво щяхме да правим без теб.
— Наистина беше много забавно.
Е, поне през последните двайсет минути, когато край пинятата настъпи обезпокоително оживление и се появиха войнствени искри, заплашващи да преминат в кръвопролития.