На този свят имаше само един Дарнъл, за когото те можеха да говорят, и това бе Дарнъл Пруит, бившият полузащитник на «Старс». Мислите на Питона трескаво запрепускаха. Какъв беше този читателски клуб, в който членуваше Анабел?
И още по-важно… как точно да използва тази информация в своя полза?
10.
Анабел събра още няколко картонени чинии, въпреки че Фийби й каза да не си прави труда. Но тя се ужасяваше от мисълта да пътува до къщи в една кола заедно с Хийт. Фийби гребна малко розов сладолед от доста пострадалата торта замък и го лапна.
— Двамата с Дан нямаме търпение да заминем за лагера. Използваме всеки удобен предлог, за да прескочим до «Уинд Лейк». Моли определено беше късметлийка да се омъжи за мъж със собствен курорт.
— Всички чакаме с нетърпение почивката в летния лагер — обърна се сестра й към Анабел. — Едва не забравих. Отмени се резервацията за едно от бунгалата. С Джанин може да си го поделите, тъй като и двете сте без партньори. Или предпочиташ да наемеш стая в пансиона?
Анабел се замисли. При все че никога не бе ходила в «Уинд Лейк», знаеше, че летният лагер разполага с голяма къща във викториански стил и няколко малки бунгала.
— Предполагам, че…
— Разбира се, бунгалото — намеси се Хийт. — Очевидно, Анабел е забравила да спомене, че ми заповяда да я придружа.
Сватовницата се извърна и се вторачи слисано в него. Пръстът на Фийби застина в розовия сладолед.
— Ще дойдеш в лагера?
Анабел забеляза как една вена на шията му запулсира. Явно тази игра му доставяше удоволствие. Можеше да го изобличи с няколко думи, но очевидно, този тип бе заклет адреналинов наркоман и си играеше на зарове със съдбата.
— Никога не съм имал волята да се откажа от бас — заяви Хийт. — Тя смята, че не мога да издържа цял уикенд без мобилния си телефон.
— Ти трудно издържаш една вечеря без него — промърмори Моли.
— Очаквам да ми се извините, след като докажа колко грешите.
Двете сестри се обърнаха към Анабел с еднакво озадачени изражения. Наранената й гордост крещеше да го накаже. Веднага. Заслужаваше да получи къс от плътта му заради безсърдечния начин, по който я уволни.
Възцари се неловко мълчание. Той я наблюдаваше очаквателно, а вената на шията му продължаваше да пулсира, отброявайки секундите.
— Той няма да издържи — усмихна се пресилено младата жена. — Всички, освен него, го знаят.
— Интересно… — измърмори само Моли, като се въздържа от по-нататъшен коментар, но Анабел знаеше, че езикът я сърби да добави нещо присмехулно.
Двайсет минути по-късно двамата с Хийт пътуваха към града, а тишината в колата бе гъста като глазурата на тортата замък, но далеч не толкова сладка. Трябваше да признае, че той се бе справил много по-добре с момиченцата, отколкото се очакваше. Беше изслушал със загриженост и уважение страховете на Хана, а Пипи го обожаваше. Младата жена бе изненадана да види, че колкото пъти го погледнеше, той беше клекнал и говореше с малкото момиченце.
— Още преди да чуя за лагера, бях решил да те наема отново — наруши Хийт най-после тишината.
— О, вярвам ти — процеди тя саркастично, за да прикрие обидата си.
— Говоря съвсем сериозно.
— Твоя воля, щом това ще ти позволи да спиш спокойно.
— Добре, Анабел. Давай, излей си душата, освободи се от всичко, което трупаш през целия следобед.
— Изповедта е привилегия на равните. Нисшите служители като мен държат устите си затворени и целуват задници.
— Но ти прекрачи границата и много добре го знаеш. Отношенията ми с Фийби изобщо не се подобряват. Мислех си, че бих могъл да се възползвам от днешното събитие, за да я умилостивя.
— Щом казваш.
Хийт се престрои в лявото платно.
— Искаш да не идвам ли? Утре сутринта мога да звънна на Моли и да й кажа, че ми е изникнала спешна работа. Това ли искаш да направя?
— Сякаш имам избор, ако искам да те запазя като клиент.
— Добре, тогава ще те улесня. Независимо от решението ти, договорът ни е в сила и ти отново работиш за мен.
Лицето й остана безизразно, с което несъмнено искаше да демонстрира, че никак не е впечатлена.
— Представям си колко ентусиазирано ще ми сътрудничиш, ако откажа да те взема в лагера.
— Какво искаш от мен?
— Искам да си честен. Погледни ме в очите и признай, че нямаше и най-малкото намерение отново да ме назначиш, докато не чу за лагера.
— Да, права си. — Не я погледна в очите, но поне беше откровен. — Нямаше да ти простя. И знаеш ли защо? Защото съм един безмилостен кучи син.
— Добре. Можеш да дойдеш с мен.
През следващите дни Анабел беше в отвратително настроение. Опита се да го припише на предменструалния синдром, но вече не умееше да се самозалъгва, както някога. Коравосърдечното поведение на Питона я бе накарало да се почувства наранена, предадена и вбесена. Само една грешка и той я отписа. Ако не беше заради лагера «Уинд Лейк», тя никога повече нямаше да го види. Брачната посредничка беше напълно заменима, една от работните му пчелички.