— Тя не е харесала прическата ми?
Анабел се усмихна широко.
— Не е ли страхотно? Прическата е това, което най-лесно може да се поправи. Ще ти дам името на един стилист, който чудесно подстригва мъже. — Плъзна през масата една визитна картичка. — Явно помежду ви съществува симпатия, а всичко останало лесно може да се уреди.
На Рей изобщо не му бе хрумнало, че може да го отхвърлят, и самолюбието му взе връх. Когато излязоха от кафенето, той неохотно се бе съгласил да отиде да се подстриже и да се срещне още веднъж с Каръл. Анабел си каза, че става все по-добра в занаята и не бива да позволява майка й или търканията с Хийт Чампиън да посеят в душата й кълновете на съмнението.
Когато влезе в «Сиена», настроението й значително се бе повишило, но за съжаление, това не продължи дълго. Хийт още не бе дошъл. Арфистката от университета «Де Пол», с която тя му бе уредила среща, й позвъни, за да й каже, че си е порязала крака и е на път към спешното отделение. Тъкмо затвори, когато Хийт се обади.
— Полетът закъсня — рече той. — Аз съм на летище «О’Хеър», но изходите още са затворени.
Тя му каза за арфистката, защото звучеше уморен, и му предложи да отложи срещата с кандидатката на «Стабилни бракове».
— Изкушавам се да приема, но по-добре да не го правя — отвърна Хийт. — Порша възлага големи надежди на тази особа. Изходът вече е отворен, така че не би трябвало да закъснея много. Удържай фронта, докато пристигна.
— Добре.
Анабел си побъбри с бармана, докато пристигна кандидатката на конкуренцията. Нищо чудно, че Пауърс й възлагаше толкова големи надежди. Младата жена никога досега не бе виждала такава красавица…
На следващата сутрин Анабел се върна от сутрешното си бягане — за пръв път от половин година — и завари Порша Пауърс на верандата. Двете никога не се бяха срещали, но я позна по снимката в уебсайта й. Ала щом се приближи, тя осъзна, че това е същата дама, която бе видяла пред ресторант «Сиена» вечерта, когато запознаваше Хийт с Бари. Пауърс бе облечена с копринена черна блуза, прилепнала по тънката й талия, шокиращо яркорозов панталон и старомодни черни лачени обувки с токчета. Гарвановочерната й коса беше красиво подстригана — прическа, при която косата се полюшваше при най-малкото движение, а кожата й бе безупречна. А тялото й… Очевидно се хранеше само по време на националните празници.
— Да не си посмяла отново да ми пробуташ подобен номер като снощи — просъска Порша в мига, в който маратонките на Анабел докоснаха най-долното стъпало.
Порша Пауърс излъчваше онази крехка красота, която винаги караше Анабел да се чувства дебела и тромава, особено днес, в торбестите шорти и изпотената оранжева тениска с надпис
«ПРИ БИЛ — ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ»
— Добро утро и на теб — поздрави я Анабел със същия тон, извади ключа от джоба на шортите си, отключи вратата и отстъпи настрани, за да стори път на конкурентката.
Неканената гостенка влезе в приемната и офиса на Анабел и се огледа презрително.
— Никога… никога… не си позволявай да отпращаш кандидатка, изпратена от мен, преди Хийт да е имал възможността да се срещне с нея.
Младата жена затвори вратата.
— Беше неподходяща.
Пръстът на Пауърс с лакиран нокът се насочи към потното чело на Анабел.
— Това трябва да реши той, а не ти.
Тя не обърна внимание на импровизирания пистолет.
— Сигурна съм, че знаеш колко мрази Хийт да си губи времето.
Порша вдигна ръка.
— Наистина ли си толкова некомпетентна? Клодия Рийшман е топмодел в Чикаго. Тя е красива и умна. Милиони мъже мечтаят да се запознаят с нея.
— Може и да е така, но жената, изглежда, има сериозни проблеми с нервите. Емоционално неустойчива. — Очевидна пристрастеност към наркотици би могла да оглави списъка, при все че Анабел не би се осмелила да отправи обвинения, които не можеше да докаже. — Разплака се още преди първото си питие.
— На всички ни се случва да имаме лоши дни. — Пауърс опря длан върху бедрото си — женствена поза, но при нея изглеждаше като стойка от карате. — Цял месец работих като луда, за да я убедя да се срещне с Хийт. Накрая тя се съгласи. И какво правиш ти? Решаваш, че той няма да я хареса, и я отпращаш у дома.
— Клодия не просто имаше лош ден — възрази Анабел. — Може да се каже, че получи нервен срив.
— Не ми пука, даже да се търкаля по пода и да лае като куче. Това, което си направила, е било глупаво и непочтено.
През целия си живот Анабел бе общувала със силни личности, така че нямаше намерение да подвива опашка и пред тази, дори потта да се стичаше в очите й и да бе облечена в мърлява потна тениска с нелеп надпис отпред.