— Хийт бе пределно ясен относно желанията си.
— Бих казала, че най-сексапилната и най-желаната жена в Чикаго ще надхвърли очакванията му.
— Той иска съпругата му да притежава нещо повече от красота.
— О, я стига! Когато става дума за мъже като Хийт, размерът на сутиена винаги е много по-важен от коефициента на интелигентност.
Явно тъпчеха на място. Затова Анабел се постара да прикрие раздразнението си и да звучи професионално.
— Целият процес би бил по-лесен и за двете ни, ако можем да работим заедно.
Порша се вторачи в конкурентката си така изумено, сякаш й бе предложила голям плик с мазни сандвичи.
— Имам строги изисквания относно квалификацията на моите служители, госпожице Грейнджър. А ти не отговаряш на нито едно от тях.
— Е, това беше много гадно. — Анабел отиде до вратата. — От сега нататък се оплаквай лично на Хийт.
— О, повярвай ми, ще го направя. Нямам търпение да чуя какво ще каже той по този въпрос.
— Какво, по дяволите, си въобразяваш? — избумтя Хийт в телефона няколко часа по-късно. Не крещеше, но малко оставаше. — Току-що разбрах, че си отрязала Клодия Рийшман!?
— Е, и?
Анабел заби яростно върха на химикалката, приличаща на близалка, в листа на бележника до телефона в кухнята.
— Очевидно съм ти дал прекалено много власт.
— Когато ти се обадих снощи и ти казах, че съм отменила срещата, защото не е подходяща за теб, ми благодари.
— Но ти не благоволи да споменеш името й. Никога не съм си падал по модели, но Клодия Рийшман… Господи, Анабел…
— Може би искаш отново да ме уволниш?
— Никога ли няма да го забравиш?
— Как смяташ да я караме занапред? — Тя прободе още един път листа с химикалката. — Имаш ли ми доверие, или не?
Чу в телефона изсвирване на клаксон, последвано от продължителна тишина.
— Вярвам ти — промълви той накрая.
Младата жена едва не се задави.
— Наистина ли?
— Наистина.
И като изневиделица в гърлото й заседна буца колкото Сиърс Тауър*. Прокашля се, за да я прочисти, и се опита да му отвърне с такъв тон, сякаш не е очаквала друг отговор.
[* Небостъргач в Чикаго с височина 443 м, в днешно време известен като Уилис Тауър. — Бел.ред.]
— Браво. Чувам клаксони. На път ли си?
— Казах ти, че заминавам за Индианаполис.
— Добре. Днес е петък. — През следващите две нощи Хийт щеше да бъде в Индиана с клиент, който играеше за «Колтс». Първоначално бе планирал пътуването за следващата седмица, но го бе преместил по-рано заради сбирката на читателския клуб в лагера, за която тя не искаше да мисли. — Навикът ти да отсъстваш от града за уикендите превръща определянето на срещите в истинско предизвикателство.
— Бизнесът е на първо място. Здравата си вбесила Пауърс. Иска главата ти на тепсия.
— Заедно с нож и обезмаслена сметана, за да я преглътне по-лесно.
— Не знаех, че Рийшман все още е в Чикаго. Мислех, че се е преместила в Ню Йорк. — Анабел подозираше, че Клодия не искаше да е толкова далеч от дилъра си. — Направи ми услуга — продължи Хийт. — Ако Пауърс ми уреди среща с някой модел, позирал за летния каталог на «Спортс Илюстрейтид», поне ми кажи името й, преди да я разкараш.
— Дадено.
— И благодаря, че се съгласи да ми помогнеш за утре.
Младата жена нарисува върху листа маргаритка.
— Кой не би искал да прекара деня, търчейки из града, въоръжен с кредитната ти карта, при това с разрешение за неограничени разходи?
— При това в компанията на Боди и майката на Шон Палмър. Не забравяй последното. Ако госпожа Палмър не се страхуваше толкова от него, Боди щеше сам да се заеме със задачата.
— Тя не е единствената, която се бои от него. Сигурен ли си, че ще сме в безопасност?
— Напълно, ако не отваряш дума за политика, «Тако Бел»* или червения цвят.
[* Американска верига ресторанти за бързо хранене, изцяло с меню от мексиканската кухня. — Бел.ред.]
— Благодаря за предупреждението.
— И не му позволявай да се приближава до някой, който носи шапка.
— Добре. Вече трябва да вървя.
Когато затвори, Анабел осъзна, че се усмихва, което не беше много добре. Питоните нападаха изневиделица и рядко предупреждаваха за намеренията си.
Майката на Шон Палмър, Арте, беше висока, пълна жена, с леко посивели коси и сърдечен смях. Анабел я хареса от пръв поглед. С Боди като екскурзовод, двете дами обиколиха забележителните места, като започнаха с утринно плаване по реката, а сетне посетиха изложбата на импресионистите в Художествената академия. Макар че Боди бе организирал всичко, предпочиташе да стои в сянка. На Анабел й се стори странен, изтъкан от интригуващи противоречия. Прииска й се да го опознае по-добре.