След късния обяд те се насочиха към великолепния парк «Милениум», на брега на езерото. Жителите на Чикаго вярваха, че с този парк най-после ще могат да съперничат на Сан Франциско за званието «Най-красив град в страната». Анабел много пъти бе посещавала това място и сега с удоволствие показа на спътниците си терасираните градини, фонтана «Краун» с променливите видеоизображения и блестящата като огледало скулптура «Облачната порта», наречена галено «Бобчето», дело на британския творец Аниш Капур.
Докато преминаваха през футуристичния музикален павилион, където извитите форми от неръждаема стомана на естрадата за оркестъра се вписваха с изумително изящество с небостъргачите зад тях, те отново заговориха за сина на Арте, който скоро щеше да играе като краен защитник за «Беърс».
— Агентите направо обсаждаха Шон — разказваше възрастната дама. — За мен най-щастливият ден бе, когато подписа договора с Хийт. Оттогава не се вълнувам толкова заради хората, които може да се възползват от сина ми. Зная, че Хийт ще се грижи за него.
— Той действително се грижи много за клиентите си — съгласи се Анабел.
Отблясъците от юлското слънце танцуваха по вълните на езерото, докато двете следваха Боди по извития стоманен пешеходен мост над Кълъмбъс Драйв. Когато стигнаха до отсрещната страна, те се запътиха към алеята за бягане. Спряха да се полюбуват на гледката, а един велосипедист извика на придружителя им и отби до тях.
Жените се заковаха на място, вперили погледи в прилепналия черен клин на колоездача.
— Сега е моментът да благодарим на Бога за това негово великолепно създание — промълви с благоговение Арте.
— Амин!
Те се приближиха, като огледаха с възхита мокрите от пот прасци на велосипедиста и тениската на сини и бели карета, прилепнала към изваяните широки гърди. Навярно беше около двайсет и пет годишен и лъскавата супермодерна червена каска скриваше голяма част от влажните му руси коси, но не и профила му като на Адонис.
— Май трябва спешно да се гмурна в езерото, за да се охладя — прошепна Анабел.
— Ако бях двайсет години по-млада…
Боди махна към тях.
— Дами, искам да ви запозная с някого.
— Ела при мама — промърмори Арте, а Анабел се изкиска. Малко преди да стигнат до мъжете, Анабел разпозна велосипедиста.
— Леле! Аз зная кой е той.
— Госпожо Палмър, Анабел — заговори Боди. — Това е прочутият Дийн Робилард, бъдещият велик куотърбек на «Старс».
При все че Анабел никога не се бе срещала лично със заместника на Кевин, все пак го бе виждала на игрището и бе запозната с репутацията му. Арте разтърси ръката на младия мъж.
— Приятно ми е да се запознаем, Дийн. Кажи на приятелите си да не тормозят много моя Шон през този сезон.
Футболистът я дари с ослепителната си усмивка на покорител на женски сърца.
Интересно, нима не осъзнава какво въздействие има върху жените? — помисли си Анабел.
— Желанието ви ще бъде закон за нас, госпожо.
Пръскайки сексапил като гейзер, той насочи чара си към нея.
Неприкрито преценяващият му поглед се плъзна по тялото й с увереност, която по-красноречиво от всякакви думи излъчваше посланието, че може да я има — или всяка друга жена — когато и както пожелае.
О, не, не можеш, лошо, секси момченце.
— Анабел, нали?
— По-добре да проверя шофьорската си книжка, за да съм сигурна — изломоти тя. — Направо си изгубих ума.
Боди се задави, сетне се засмя.
Очевидно Робилард не беше свикнал с откровени и безцеремонни жени, защото за миг се смути. Но бързо се съвзе и завъртя кранчето на очарованието си.
— Може би е от горещината.
— О, да, наистина е горещо.
Обикновено подобни образци на мъжката красота я плашеха, но той бе толкова самовлюбен, че искрено я забавляваше.
Той се засмя, този път искрено, и младата жена изведнъж осъзна, че го харесва, въпреки дръзката му самонадеяност.
— Възхищавам се на палави червенокоски — заяви Дийн.
Тя бутна слънчевите очила по-ниско на носа си и го изгледа над тях.
— Мога да се обзаложа, господин Робилард, че вие се възхищавате от всички жени.
— И те ти отвръщат със същото — засмя се Арте.
Дийн се извърна към Боди.
— Къде ги намери тези двете?
— В окръжния затвор «Кук».
Арте изсумтя:
— Дръж се прилично, Боди.
Дийн насочи вниманието си към Анабел.
— Името ти ми е познато. Чакай малко! Ти не си ли сватовницата на Хийт?
— Откъде знаеш?
— Някои неща бързо се разчуват. — Покрай него профуча стройна брюнетка на ролкови кънки, с развята коса. Той не пропусна да се полюбува на гледката. — Никога досега не съм срещал сватовница — рече накрая Дийн. — Може би трябва да те наема.