— Нали знаеш, че работата ми няма нищо общо със свалки край лагерни огньове.
Куотърбекът скръсти ръце пред гърдите си.
— Хей, всеки иска да срещне някой специален.
— Едва ли, когато този някой се забавлява да се среща с не чак толкова специални особи — усмихна се тя.
Дийн се извърна към Боди.
— Май тя не ме харесва.
— Харесва те — увери го здравенякът, — но смята, че още си незрял.
— Сигурна съм, че скоро ще узрееш — утеши го брачната посредничка.
Боди шляпна дружелюбно футболиста по гърба.
— Зная, че не ти се случва често, но изглежда, Анабел е имунизирана против красивото ти лице като на кинозвезда.
— Тогава не е зле някой да я заведе на очен лекар — промърмори Арте и всички се засмяха.
Дийн издърпа велосипеда си от алеята и се облегна на едно дърво. Не след дълго четиримата вече бъбреха оживено. Той разпитваше Арте за Шон, обсъдиха «Беърс», а след това Боди повдигна въпроса за новия му агент.
— Чух, че си се срещнал с Джак Райли от Ай Ем Джи*.
[* Международна спортна и медийна група със седалище в Ню Йорк. — Бел.прев.]
— Срещам се с много хора — отвърна звездата.
— Поне трябва да изслушаш Хийт. Той е умно момче.
— Хийт Чампиън е номер едно в черния ми списък. И бездруго много лесно дразня Фийби. — Дийн се извърна към Анабел. — Искаш ли да дойдеш утре с мен на плажа?
Тя не очакваше подобна покана и за миг се сащиса. Сетне тутакси се изпълни с подозрение.
— Защо?
— Мога ли да бъда откровен с теб?
— Не зная. Можеш ли?
— Нуждая се от закрила.
— От слънчевите лъчи?
— Не. — Озари я с великолепната си усмивка. — Обичам да ходя на плаж, но твърде много хора ме разпознават и не ме оставят на спокойствие. Обикновено, ако съм с жена, не ме закачат чак толкова.
— И аз съм единствената жена, която можеш да поканиш? Съмнявам се.
В очите му блеснаха насмешливи искрици.
— Не ме разбирай погрешно, но се чувствам по-спокоен, ако съм с някоя, която не крои планове да преспи с мен.
Анабел прихна.
— Бедният Дийн, нуждае се от приятел, а не от любима — захили се Боди.
— Вие също сте поканена, госпожо Палмър — добави куотърбекът учтиво.
— Скъпи, дори такъв красавец като теб не може да ме накара да се появя на публично място по бански.
— Какво мислиш, Анабел? — Дийн наклони глава към брега на езерото. — Мисля да отидем на плажа Оук Стрийт. Ще взема хладилна чанта. Ще се попечем, ще поплуваме, ще послушаме музика. Ще бъде забавно. Можеш да снижиш стандартите си за няколко часа, нали?
Откакто се запозна с Хийт Чампиън, животът й странно се преобърна. Най-готиният и секси млад спортист на Чикаго току-що я бе поканил да прекара с него неделния следобед на плажа, а само преди няколко дни тя бе потънала в самосъжаление, защото нямаше никакви планове за уикенда на Четвърти юли.
— Ако обещаеш, че докато съм с теб, няма да зяпаш влюбено младите красавици наоколо.
— Никога не бих го направил! — заяви той разгорещено, забравил за брюнетката на ролковите кънки.
— Просто исках да сме наясно.
И той спази думата си.
А също и не проведе нито един разговор по мобилния и нито веднъж не зарови нос в органайзера.
Денят бе горещ и безоблачен и Дийн дори бе осигурил плажен чадър, за да предпази нежната бяла кожа на Анабел, която изгаряше лесно, като на всички червенокоси жени. Лежаха върху плажните кърпи, слушаха музика, разговаряха, когато имаха настроение, и се взираха във водата, когато предпочитаха да мълчат. Тя беше с бял бански от две части. Долнището беше високо изрязано на бедрата, което правеше краката й да изглеждат по-дълги, но не чак толкова високо, че да се нуждае от обезкосмяване. На няколко пъти им досаждаха разни фенове, но не прекалено много. При все това сякаш всички искаха да се доближат и да поговорят с Дийн Робилард. Може би тъкмо заради това тя усети някаква странна самота да се крие под самонадеяната му фасада.
Щом се прибра у дома си, на телефонния секретар имаше четири съобщения от Хийт с настояването незабавно да му се обади. Вместо това Анабел си взе душ. Тъкмо подсушаваше косата си, когато на вратата се позвъни. Пристегна колана на жълтата хавлиена роба и слезе долу, докато пътьом прокарваше пръсти през мокрите си гъсти къдрици.
През матовото стъкло се виждаха очертанията на едра и широкоплещеста мъжка фигура. Питона за втори път бе решил да я посети.
11.
— Тази година само две кутии от малките ментови бисквити*, момичета — обяви Анабел, като отвори вратата. — На диета съм.