— По времето, когато започнах да печеля достатъчно, за да стана примамлива плячка, вече се бях научил как да се грижа за себе си.
— Само от любопитство… някога бил ли си влюбен? В жена — побърза да добави, за да не започне да й изрежда имената на клиентите си.
— Бях сгоден, докато бях в «Харвард». Нищо не излезе.
— Защо?
— Раната е още твърде прясна, за да я чопля — отвърна Чампиън провлечено.
Тя се нацупи, а той се ухили. Мобилният му иззвъня. Хийт вдигна и Анабел изведнъж осъзна, че той изглежда по-естествено зад нейното бюро, отколкото тя самата. Как го постигаше? Някак си успяваше да се впише навсякъде. Със същия успех можеше да вдигне крак и да се изпикае, като влезе в стаята.
Младата жена приключи с поливането на африканските теменужки и се отправи към кухнята, за да изпразни капризната миялна машина на баба си. На входа се позвъни и след малко се появи Хийт с пицата. Анабел подреди чинии и салфетки. Той извади още една бира за себе си и една за нея и ги отнесе до масата.
Докато се настаняваше, агентът се загледа в сините емайлирани шкафове и буркана за домашни сладки с образа на Хелоу Кити.
— Харесва ми домът ти. Уютен е.
— Много си любезен. Зная, че трябва да се ремонтира и обнови, но все не мога да се наканя.
Дори не можеше да си позволи да пребоядиса къщата, да не говорим за пълен ремонт.
Започнаха да се хранят и мълчанието, възцарило се помежду им, беше изненадващо приятно и успокояващо. Тя се питаше какво ще прави Хийт на Четвърти юли. Той изяде първото парче и си взе второ.
— Интересно ми е, Анабел, как си успяла да се сближиш с двамата най-важни за мен хора в тоя момент? Какво толкова има в теб?
— Вродено обаяние, в съчетание с факта, че аз имам личен живот, а ти — не.
Всъщност едва ли можеше да се нарече бурен личен живот. В сряда вечерта господин Броницки я завлече насила на вечеря в дома за възстановяване на възрастни хора. Брачната посредничка се бе съгласила, но едва след като той й бе обещал да покани на още една среща госпожа Валерио.
Хийт попи устни със салфетката.
— Какво ти каза Робилард за мен?
Тя гризеше замислено една коричка. Тъкмо това, напомни си, бе причината той да устрои това уютно вечерно парти.
— Каза, че си номер едно в черния му списък. Цитирам почти дословно. Ала навярно вече знаеш това.
— И ти какво му отговори?
— Нищо. Бях прекалено заета да го зяпам прехласнато. Боже, той е фантастичен!
Хийт се намръщи.
— Дийн Робилард не е от онези наивни хлапета, за които ти говорих преди малко. Внимавай с него. Той хруска жените като картофен чипс.
— Е, ако иска, това бебче може да ме схруска по всяко време.
За нейна изненада, клиентът й доби сериозно изражение.
— Няма начин да се влюбиш в него.
Вече ставаше интересно.
— И защо, ако смея да попитам?
— Виж, Анабел, Дийн не е лошо момче, но за него жените са само трофеи, поредна бройка.
— И ти не искаш аз да съм поредната бройка?
— Господи, мислиш си, че всичко знаеш.
Предоставяше й се златна възможност да надникне по-надълбоко в живота и миналото на Хийт Чампиън.
— Питам само от любопитство, а ти колко бройки си навъртял? Имам предвид, когато си събирал трофеи. И между другото, колко отдавна е било това?
— Прекалено много. Естествено, не се гордея с този факт, така че не ми чети проповеди.
— Наистина ли вярваш, че бройкаджийските дни са останали зад гърба ти?
— Ако не го вярвах, нямаше да искам да се оженя.
— Но ти май не искаш. До този момент нито веднъж не си поканил някоя жена на втора среща.
— Само защото съм наел две полуневежи сватовници.
Не му бе споделила за посещението на Порша, но и какво можеше да каже? Че Порша Пауърс е кучка. Той вероятно го знаеше. Освен това Анабел трябваше да го осведоми за нещо друго и само мисълта за това караше сърцето й да се свива.
— Тази сутрин ми се обади Клодия Рийшман. Тя все пак иска да се запознае с теб.
— Без майтап? — Той се облегна на стола си и се ухили лукаво. — Защо се е обадила на теб, а не на Пауърс?
— Предполагам, че в четвъртък сме се сближили.
— Удивително.
— Смятах, че съм я убедила, че не си достоен за нея, но явно съм сгрешила. — Анабел взе парчето пица, макар че вече бе изгубила апетит. — Предполагам, че ще искаш да я добавя към графика за сряда вечерта.
— Не.
Парченце сирене тупна в скута й.
— Не?
— Нали ти каза, че не е подходяща за мен?
— Така е, но…
— Тогава отговорът ми е «не».
Нещо топло и приятно сгря душата й.
— Благодаря — смутено промърмори младата жена, докато изстъргваше сиренето от скута си.