— Няма защо.
Анабел се зае да бърше грижливо пръстите си.
— Жената, с която ще те запозная в сряда, не е красива.
— Доста жени са такива. Рийшман беше ослепителна на корицата на последния брой на «Спортс Илюстрейтид».
— Тя е арфистка, скоро ще защити докторската си степен в консерваторията. На двайсет и осем, възпитаница на «Васар». Трябваше да се срещнете миналия вторник.
— Грозна ли е?
— Разбира се, че не е грозна — тросна се Анабел, грабна чинията си и я отнесе до мивката.
Няколко минути Хийт не каза нищо. Накрая също взе чинията си и последва примера й.
— Ако случайно Дийн пак ти позвъни, внимавай какво ще му кажеш за мен.
— Защо мислиш, че той само случайно може да ми позвъни?
Чампиън кимна към масата.
— Искаш ли още едно парче?
— Не. — Тя сложи чинията му в миялната машина. — Не, искам да ми отговориш на един въпрос. Защо си толкова сигурен, че той няма да се обади?
— Успокой се. Просто имах предвид, че ти си с няколко години по-възрастна от него.
— Е, и? — Анабел затръшна вратата на миялната машина и си заповяда да мълчи, но думите сами се изплъзнаха. — Напоследък е модерно по-възрастни жени да бъдат с по-млади мъже. Не четеш ли «Пийпъл»?
— Дийн излиза само с млади купонджийки.
Анабел знаеше какво има предвид, но някакъв порив на мазохизъм я тласкаше да го накара да го изрече на глас.
— Хайде, изплюй камъчето! Не смяташ, че съм достатъчно секси за него.
— Не ми приписвай думи, които не съм изричал. Казах само, че между теб и него едва ли може да има нещо сериозно, каквато и да е любовна връзка.
— Така е. Но можем да имаме сексуална връзка.
Тя напълно бе зарязала всякакво благоразумие и дългият му пръст се насочи към нея.
— Няма да правиш секс с него. Познавам тези типове, а ти — не. Аз ти се доверих за Клодия Рийшман. Сега ти трябва да ми повярваш за Дийн Робилард.
Но Анабел нямаше намерение да се предава толкова лесно.
— Ти си търсиш съпруга. Аз пък търся само малко развлечение.
— Ако толкова се нуждаеш от развлечение — сряза я той, — ще ти го осигуря.
Тя онемя.
Разнесе се музика от преминаващ по улицата автомобил. Те се спогледаха. И той изглеждаше изненадан. Или може би не. Но кранчетата на устните му бавно се извиха и тя разбра, че Питона си играе с нея.
— Трябва да тръгвам, Тинкърбел. Чака ме много работа. Благодаря за вечерята.
Едва след като предната врата се затвори след него, тя успя да отрони:
— Моля, няма защо.
— Да, всичко е наред. Пуснете го.
Когато затвори телефона, ръцете на Порша трепереха. Боди беше във фоайето на сградата.
Той не й се бе обаждал от срещата им в бара за спортисти преди десет дни, а сега се появяваше в дома й в девет часа вечерта на Четвърти юли, очаквайки тя да го посрещне с отворени обятия. Трябваше да каже на портиера да го отпрати, но не го направи.
Отправи се машинално към спалнята, като пътьом свали памучната риза. Семейство Дженсън я бяха поканили на яхтата си, за да гледат фойерверките, но зарята я потискаше, както и повечето празнични ритуали, и тя отказа. Седмицата беше ужасна за нея. Първо, фиаското с Клодия Рийшман, след това — асистентката, която тя назначи на мястото на Сусу Каплан, напусна с оплакването, че работата е «прекалено стресираща». На Порша отчаяно й липсваха менторските класове с Групата за инициатива в малкия бизнес. Дори реши да покани Хуанита на обяд, за да обсъдят ситуацията, но директорката не отговаряше на обажданията й.
Опита се да си представи как ще възприеме Боди апартамента й, който бе купила след развода. Тъй като използваше дома си за коктейли и приеми за най-важните клиенти, си бе избрала просторно жилище на Лейкшор Драйв, на най-горния етаж на невероятно скъпа сграда отпреди войната. Искаше апартаментът й да притежава елегантността на отминалата епоха, затова го обзаведе в цветовете на старите холандски майстори: богата гама от нюанси в кафяво, старо злато, приглушени пастелни тонове, с леки оттенъци от червено. Два солидни дивана и едно голямо кожено кресло бяха поставени върху ориенталския килим в светлокафяви тонове в дневната. Втори ориенталски килим, в тон с първия, прекрасно хармонираше с масивната маса за хранене от тиково дърво и столове със скъпа тапицерия. За Порша беше важно мъжете да се чувстват добре, затова не държеше никакви шарени дреболии, а само добре зареден шкаф със скъпи напитки. Единствено в спалнята си бе позволила да задоволи страстта си към прекалена женственост. Леглото й приличаше на торта с разбита сметана, цялото в атлаз и слонова кост, дантелени възглавници и кувертюра с волани. Върху изящните скринове бяха подредени ниски сребърни свещници, а малък кристален полилей, ефирен като морска пяна, висеше в ъгъла над пухкаво кресло, отрупано с модни списания, няколко романа и ръководство, което трябваше да помогне на жените да постигат душевно равновесие.