Може би Боди беше пиян. Може би затова се бе появил на прага й тази вечер. И все пак кой можеше да знае от какво се ръководи мъж като него? Порша нахлузи една лятна рокля на рози, с обло деколте, обу розови сандали с каишки на глезените, украсени с фини кожени пеперудки. Звънецът избръмча. Тя си заповяда да пристъпва бавно към вратата.
Той беше с копринена тъмносива риза с дълъг ръкав и панталон в същия тон от скъпа материя, която се спускаше на меки гънки около краката му. Изглеждаше доста приемливо от раменете надолу — с твърде мускулесто тяло, но същевременно елегантен. Ала от раменете нагоре усещането, добито от останалата част от визията му, изчезваше. Сложната татуировка върху мускулестия як врат, леденосините очи и страховито обръснатата глава го караха да изглежда още по-опасен, отколкото тя си го спомняше.
Боди огледа мълчаливо дневната, сетне отиде до френските прозорци, водещи към малка тераса. Всяко лято Порша се заричаше да направи там градина, но градинарската работа изискваше търпение, каквото тя не притежаваше. И така не реализира това намерение. Облак влажен въздух нахлу в приятно охладеното от климатика помещение, когато той отвори една от вратите и излезе навън. Жената се поколеба за миг, а след това се запъти към бара с напитките. Пренебрегна съзнателно богатия асортимент от вносна бира, каквато този тип предпочиташе, и вместо това избра бутилка шампанско и две високи фини чаши. Отиде с шампанското до стъклените врати и включи външните лампи, преди да излезе на терасата. Въздухът бе гъст и натежал от жегата. Над покрива на отсрещната сграда се кълбяха черни облаци. Порша приближи широкия равен бетонен парапет, поддържан от масивни заоблени стълбове. Остави шампанското и чашите върху парапета.
Той все още не бе проронил нито дума. На улицата, десет етажа по-долу, една кола потегли от паркинга и зави зад ъгъла. Група веселяци се отправиха към езерото, за да наблюдават зарята, която всяка минута щеше да започне. Боди отвори шампанското и напълни чашите. За нейна изненада, деликатните чаши ни най-малко не изглеждаха нелепо в големите му ръце, както очакваше. Тишината помежду им се проточи. Вече й се искаше да го бе заговорила още когато дойде, защото сега мълчанието приличаше на състезание кой по-дълго ще издържи.
Някъде изсвири клаксон и мускулите на раменете й се сковаха от напрежение. Тя плъзна единия си крак върху ниския бордюр на перилото. Бетонният стълб одраска босия й глезен. Боди остави чашата на перилото до бутилката и се извърна към нея. Порша не искаше да вдига поглед, но не можа да се сдържи. Тъмните облаци се бяха скупчили над главата му като дяволски ореол. Щеше да я целуне, усещаше го. Но той не го направи. Вместо това взе високата чаша от пръстите й и я остави до неговата. Вдигна бавно ръка и прокара леко палец по устните й, колкото да размаже червилото по бузата й.
Малките косъмчета на тила й настръхнаха. Заповяда си незабавно да се отдръпне. Но не можеше. Вместо това се отдръпна гостът й… до френските прозорци, изви ловко ръка навътре и угаси лампата. Терасата потъна в мрак. По тялото й пробягаха тръпки на паника. Сърцето й се разтуптя. Извърна се и влажните й длани стиснаха перилото. Усети, че е застанал зад нея, и затрепери, когато големите му ръце обхванаха бедрата й. Топлината на дланите му проникна през копринения плат на роклята, приличащ на розова градина. Отдолу носеше само миниатюрно копринено бельо в най-светлия нюанс на кремавото. Кожата й настръхна, макар че сякаш отвътре я изгаряха огнени езици. Той прокара пръст по тесния ластик на бикините й през роклята. Усещането беше много по-еротично, отколкото, ако бе докоснал гола плът.
В небето се изсипа корона от искри. Над езерото избухнаха кристално бели кълба от звуци и светлина, възвестявайки началото на фойерверките. Горещият му дъх опари потната й шия. Зъбите му захапаха сухожилието, свързващо врата и рамото. По този начин не й позволяваше да помръдне — не й причиняваше болка, но я държеше като уловено животно. Ръцете му се гмурнаха под роклята й.
Тя не се опита да се отскубне. Не помръдна. Пръстите му притиснаха дупето й през бельото. Прокара бавно палци по цепнатината между двете полукълба, надолу, нагоре. В един от прозорците на отсрещната сграда проблесна светлина и в този миг в небето разцъфнаха златни палми като огромни чадъри. Порша затаи дъх, когато палците му се плъзнаха между бедрата й.