— Да, такава съм си аз. Истинска акула.
— Ти го каза. — Профучаха покрай един пътен знак, сочещ към градчето Уинд Лейк. — Знаеш ли къде отиваш?
— Лагерът е от другата страна на езерото.
— Дай да видя.
Той се пресегна към смачканото листче с маршрута върху коленете й. Палецът му докосна случайно бедрото й от вътрешната страна. По гърба й полазиха тръпки. Анабел реши да разсее непристойните си мисли и поде с леко агресивен тон:
— Изненадана съм, че това е първото ти пътуване насам. Семейство Тъкър често идват тук. Не мога да повярвам, че не са те поканили.
— Никога не съм казвал, че не са ме канили. — Хийт откъсна поглед от листчето с маршрута и погледна пътния знак. — Кевин е стабилен мъж. Не се нуждае някой да го води за ръчичка, както повечето от младите ми клиенти.
— Увърташ. Никога не те е канил тук и знаеш ли защо? Защото никой не може да се отпусне с теб.
— Нали тъкмо това се опитваш да промениш у мен?
От лявата страна изникна красива табела в зелено и бяло, с позлатен ръб.
ЛАГЕР «УИНД ЛЕЙК»
ПАНСИОН И ЗАКУСКА
Основан през 1894 г.
Анабел зави по тясната алея, извиваща се между дърветата.
— Разбирам, че ти е трудно да го приемеш, но мисля, че трябва да си честен. Всички знаят, че с Фийби не се разбирате, така че защо просто не признаеш, че се възползваш от възможността да стоплиш отношенията си с нея.
— И да рискувам да застане нащрек? В никакъв случай.
— Мисля, че тя вече е нащрек.
— Не и ако изиграя правилно картите си — усмихна се лениво спътникът й.
Наскоро насипаният чакъл заскърца под гумите на колата и след няколко минути видяха и лагера. Младата жена се загледа с възхищение в просторната сенчеста морава, където група деца играеха софтбол. Тревистият правоъгълник беше обкръжен от малки кокетни бунгала с изящни корнизи по покривите, украсени с дърворезба. Всяка къща беше сякаш боядисана с четки, топнати в кутии с цветен шербет: една в яркозелен с кафяви и оранжеви оттенъци, друга — в ягодов с нюанси в жълто и бежово. Между дърветата Анабел зърна ивица от плажа и проблясващите сини води на езерото Уинд Лейк.
— Нищо чудно, че Кевин толкова харесва това място — отбеляза Хийт.
— Изглежда точно като Гората на славея в книгите на Моли за Дафни. Толкова се радвам, че тя убеди съпруга си да не го продава.
Лагерът беше собственост на семейство Тъкър, откакто прадядото на Кевин, странстващ методистки проповедник, го бе основал за летни религиозни събирания. След смъртта му го бе наследил бащата на Кевин, след това леля му и накрая — самият Кевин.
— Поддържането на това място струва цяло състояние — рече Хийт. — Винаги съм се чудел защо толкова държи на него.
— Сега вече знаеш.
— Да… — Той свали тъмните си очила. — Липсват ми откритите пространства и чистият въздух. Като дете постоянно скитах из горите.
— За да ловуваш и залагаш капани?
— Много рядко. Никога не съм обичал да убивам животни.
— Предпочиташ бавното мъчение.
— Толкова добре ме познаваш.
Продължиха по алеята, извиваща се край моравата. Всяко бунгало имаше над вратата грижливо изрисуван надпис: «Зелени пасища», «Мед и мляко», «Божи агнец», «Стълбата на Яков». Анабел намали скоростта, за да се полюбува на пансиона — красива, солидна постройка в стила от епохата на кралица Анна, с широки веранди; пищни зелени папрати във висящи сандъчета; люлеещи се дървени столове, в които седяха две жени и си бъбреха. Хийт погледна листчето с маршрута и посочи към тясната пътека, продължаваща успоредно на езерото.
— Завий наляво.
Анабел мълчаливо се подчини. Минаха покрай възрастна дама с бинокъл и бастун, а после покрай двама тийнейджъри на велосипеди. Пътеката свършваше до края на поляната и тя спря до предпоследното от бунгалата — кукленска къщичка с табела над вратата, върху която пишеше: «Полски кремове». Боядисано в най-нежния оттенък на кремавожълто, с оттенъци на сиво-розово и светлосиньо, бунгалото приличаше на къща от детска приказка. Анабел бе мигом запленена. В същото време съжали, че бунгалото е толкова усамотено и далеч от останалите.
Чампиън слезе от колата и разтовари багажа. Вратата с мрежа против комари изскърца, когато тя го последва вътре. Всичко носеше излъчването на домашен уют, с автентичен стил, вместо скъпа и модерна обстановка. Чисто бели стени, удобен диван с избеляла дамаска на цветя, потъмнели месингови лампи, нащърбен и поочукан сандък… Младата жена надникна в миниатюрната кухня със стара газова печка. До хладилника имаше врата, от която се излизаше на сенчеста остъклена веранда. Анабел пристъпи навън и видя диван люлка, плетени столове и стара разтегателна маса с два боядисани дървени стола.