— Най-добре за какво? Милорди, не ви разбирам. Присъствието ви ме обърква. Какво търсите тук?
— Начинът, по който ти изчезна… — каза Мелвил. Норкрос кимна.
— Естествено, ние се разтревожихме.
— Разтревожили сте се? — Сабрина поклати глава. Тя все още не разбираше нищо от обяснението им. — За какво сте се разтревожили?
Тримата се спогледаха.
— За Уайлдууд, разбира се — отвърна Чатсуърт. — Неговата репутация е печално известна. Той е развратник.
Норкрос се присъедини към него.
— Разбойник…
— Женкар, Сабрина. — Мелвил замълча, преди да продължи. — Макар че трябва да му се признае, че има отлична репутация в дипломатическите среди…
— Очаква се да остави следа в работата на парламента — отбеляза Норкрос.
— Прибавете към това и парите му. Джобовете на Уайлдууд са толкова издути, че сигурно би могъл да купи половин Англия — добави Чатсуърт
— А думата му никога не е била подлагана на съмнение, когато е ставало въпрос за чест. — Мелвил изправи рамене. — И въпреки това, когато става дума за сърдечни дела, този човек е мръсник…
— Женкар… — каза Норкрос.
— Прелъстител — сви рамене Чатсуърт.
Сабрина ги гледаше с удивление. Тя вече не беше вцепенена от невероятната поява на тримата, но когато те бяха започнали да изброяват недостатъците на Никълъс, това я бе удивило още повече. Не че те лъжеха, разбира се. Никълъс беше прекарал голяма част от зрелия си живот, изграждайки си славата на покорител на женските сърца, която караше дори и най-праволинейните мъже да се усмихват с възхищение или тайно да му завиждат.
— Господа, думите ви ме ласкаят. — Никълъс се появи от сенките, като вървеше наперено, а на устните му грееше широка усмивка. Сърцето на Сабрина спря да бие.
Съпругът й беше познат с умението си да стреля с пистолет също толкова, колкото и с любовните си афери.
— Никълъс — каза бързо тя, — предполагам, че познаваш лордовете Мелвил и Норкрос и сър Реджиналд Чатсуърт.
— Не сме първи другарчета, но мисля, че понякога пътищата ни са се пресичали. — Той присви очи. — На какво дължим удоволствието от неочакваното ви посещение тук?
— Ами… — Мелвил задърпа нервно яката си. Сабрина забеляза, че и тримата бяха облечени повече като за разходка в Хайд парк отколкото за пътуване в сърцето на Египет. — Ами…
— Продължавай, Бенджамин — подкани го Норкрос с неприкрито раздразнение. — Този проклетник не може да извика и трима ни на дуел. Може да застреля само един от нас. — Той се втренчи в Никълъс и гласът му загуби част от увереността си. — Наведнъж, разбира се.
— Така е. — Чатсуърт погледна графа. — Може да застреля само по един от нас.
— Да ви застреля? — Удивлението на Сабрина нарастваше с всяка измината секунда. — Защо му е да ви убива?
— Много е просто, Сабрина. Виждаш ли — Мелвил си пое дълбоко дъх, — ние дойдохме да те спасим.
— Да те избавим — добави Чатсуърт.
— От лапите му — довърши Норкрос. — Преди да те е съсипал напълно.
— Да ме съсипе? — Сабрина почти изпищя. Мелвил кимна.
— Да провали безвъзвратно репутацията ти.
— Чудя се дали някой може да провали репутацията на жена, която вече е била омъжвана веднъж? — попита Никълъс с изражение на любопитство. Тя му хвърли леден поглед.
— Сабрина никога не е раздавала свободно благоразположението си — защити я твърдо Мелвил. — За разлика от някои други вдовици, които познавам. Нейното поведение винаги е било безукорно.
Никълъс изсумтя презрително. Норкрос не му обърна внимание.
— Сабрина, ние отлично знаем, че ти никога не би тръгнала с този мъж — поне не доброволно. Затова ние предположихме, че…
— Той те е подмамил някак — довърши Чатсуърт.
— Но не трябва да се страхуваш — каза Мелвил. — Малцина в Лондон знаят за твоята недискретност. Уайлдууд е завъртял не една женска глава и без съмнение се е възползвал от някой твой момент на слабост.
— Чудя се защо ли е избрал да я отмъкне на това отвратително място — каза тихо Норкрос и сръга Чатсуърт. — Аз бих я отвел в Париж или в Рим. А и във Венеция е прекрасно по това време на годината.
Мелвил продължи, без да спира.
— Ние обаче имаме решение на проблема ти. Няма да се говори много и няма да има дори намек за скандал, ако ти се върнеш в Лондон омъжена…
Сабрина подскочи.
— Омъжена!
— Точно така. — Норкрос кимна. — За един от нас.
На лицето на Никълъс се появи весела усмивка.
— Да, скъпа. — Мелвил взе ръката й и падна на колене пред нея в пясъка. — Обичам те от мига, в който се запознахме. Знам, че трябваше да те ухажвам по-упорито през годините, но някак все си мислех, че има време. Предполагах, че някой ден ще ми се удаде възможност. Надявах се само да не бъде твърде късно. Омъжи се за мен, Сабрина.