Тя кимна замислено.
— Ще трябва да си запиша това.
Мелвил не им обърна внимание, сграбчи Сабрина за раменете и я погледна в очите.
— Ние всички много те обичаме.
— Ако държиш на здравето си — каза заплашително Никълъс, — бих те посъветвал да си свалиш ръцете от съпругата ми.
Мелвил му хвърли изпълнен с раздразнение поглед.
— Хайде, стига, Уайлдууд. Това вече го обсъдихме. Сабрина никога няма да се омъжи за теб. Би било абсурдно.
Норкрос кимна.
— Напълно неразумно.
— Дяволски глупаво — завърши Чатсуърт.
— Както казваше моята гувернантка светица, за глупостта почивен ден няма. — В погледа на Никълъс се виждаше неизречена заплаха. — Пак ти повтарям, Мелвил, свали си ръцете от съпругата ми.
Сабрина се измъкна от ръцете на Мелвил.
— Искам всички вие да престанете да ме обсъждате, сякаш не съм тук.
— Да те… обсъждаме? — Очите на Мелвил се разтвориха широко от удивление. Той погледна първо Сабрина, след това Никълъс и отново нея. — Господи, Сабрина, нали не искаш да кажеш, че…
— Нали не казва, че… — каза Норкрос.
— Че си се омъжила за Уайлдууд? — завърши Чатсуърт.
— Точно това ви казва. — Никълъс се усмихна самодоволно. На Сабрина й се искаше да избърше усмивката му с един шамар.
— Просто не знам какво да кажа. Това променя всичко. — Мелвил се умърлуши и Сабрина изпита съчувствие към него.
— Така е, наистина — каза тихо Чатсуърт.
— Виж, Уайлдууд. — Норкрос се приближи колебливо до Никълъс. — Надявам се, че не си се обидил от коментарите ми за вида на Сабрина в тези прекрасни дрехи.
— Глупости, старче. — Никълъс го потупа по гърба, сякаш двамата бяха стари приятели, и по лицето на Норкрос се изписа облекчение. — Ти казваше истината. — Никълъс огледа Сабрина от главата до петите по начин, който показваше на останалите, че можеха да изразяват възхищението си, но нищо повече. Погледът му я накара да стисне юмруци и зъби.
— Щом Сабрина вече не е свободна, Уайлдууд — Норкрос погледна замислено към Уин, — мога ли да те помоля да ме запознаеш с това очарователно създание?
— С удоволствие. Нямам нищо против да я запозная с мъж, с когото тя споделя еднакво образование и произход. — Очите на Никълъс проблеснаха весело. Норкрос се държеше, сякаш се намираше на бал на висшето общество, а не посред пустинята. — Норкрос, позволи ми да ти представя сестра си, лейди Уинфрид Харингтън.
Норкрос сграбчи ръката на Уин и я поднесе към устните си.
— За мен е удоволствие, скъпа.
Мат се приближи до нея и изръмжа:
— На твое място щях да й пусна ръката, ако не ми е омръзнал животът.
— Капитане… — каза доволно Уин. Никълъс се разсмя.
— Съжалявам, Норкрос. По-добре го послушай. Той е недисциплиниран американец. Те са доста избухливи и непредсказуеми хора.
Норкрос въздъхна, хвърли последен, изпълнен със съжаление поглед на Уин, след което се отдръпна. Сабрина се беше втренчила с недоверие в съпруга си. Той очевидно знаеше за връзката на сестра си с Мат и вероятно бе знаел през цялото време. Бе знаел и въпреки това я бе позволил, като просто се беше преструвал, че не забелязва нищо.
— Изглежда, че опитът ни да те спасим се оказа ненужен. Моите извинения, Уайлдууд. Желая и на двама ви всичко най-хубаво.
— Благодаря ти, Бенджамин — каза Сабрина. — Наистина съм трогната от усилията ви. — Тя кимна на Норкрос, който беше застанал до Никълъс, и се усмихна на Чатсуърт, който стоеше до Белинда.
— Няма защо — каза безгрижно Норкрос, сякаш да пропътува половината свят, за да направи предложение за женитба, беше нещо също толкова обикновено, колкото и една вечер в Ковънт Гардън. — Очевидно присъствието ни вече не е необходимо тук. Предлагам да си тръгваме.
— Точно така. — Мелвил хвърли изпълнен с копнеж поглед към Сабрина. — Въпреки че резултатът от това начинание не беше такъв, какъвто очаквах, така може би е най-добре. — Той отиде до Мелвил. Чатсуърт все още се бавеше от другата страна на огъня до Белинда. — Чатсуърт? Мисля, че повече нямаме работа тук.
Чатсуърт поклати бавно глава.
— Не мога да се съглася с теб. — Той извади от джоба си един пистолет и го насочи към групата. — Моята работа тук все още не е свършена.
Глава осемнадесета
Норкрос въздъхна раздразнено.
— Стига, Чатсуърт. Тя вече е омъжена. Опитай се да приемеш това по-спокойно.
Чатсуърт се разсмя. Тръпки полазиха по гърба на Сабрина.
— Подозирам, че него не го интересува Сабрина. — Спокойният тон на Никълъс контрастираше с напрежението в брадичката му и пресметливия му поглед.