— Златото! — Сабрина скочи. — Трябва да тръгваме, Никълъс. Искам да намеря златото тази нощ.
— Много добре, любов моя — отвърна спокойно той. Тя се втренчи с подозрение в него.
— Какво? Без възражения? Без лекции за опасностите на пустинята през нощта?
Никълъс се ухили.
— Мисля, че нощта вече мина. Слънцето ще изгрее след един час.
Тя го погледна объркано.
— Но как…
— Ти спа, при това доста дълбоко. — Той я целуна по върха на носа. — Беше твърде изтощена и аз не можех да те събудя.
— Ха. — Тя скочи на крака и започна да събира дрехите си. — Искал си само да се увериш, че няма да пътуваме през нощта. Много добре; успял си да ни забавиш и сега ще…
— Сега ще направим както желаеш. — Той се изправи и притисна голото си тяло към нейното. — Въпреки че нямам нищо против да се позабавим още малко. — Устните му се плъзнаха по врата й и Сабрина усети как се разтапя под допира им. Може би той наистина беше прав. Какво значение имаше още едно малко забавяне?
— Не. — Тя се отдръпна и му отправи най-търпеливия си поглед. — Никълъс, повече няма да ме съблазниш да се забавя нито секунда.
— Сабрина. — Той я погледна с обидено изражение. — Нямах намерение да те съблазнявам. — Очите му проблеснаха весело. — Просто исках да ти разкажа няколко смешки.
— Не съм в настроение за шеги.
— Можеш да бъдеш.
Никълъс отиде до нея и тя протегна ръце, сякаш искаше да го задържи далеч от себе си.
— Не, Никълъс, говоря ти сериозно. Искам да тръгна веднага.
Той сви рамене и я заобиколи.
— Знам. Просто си търсех дрехите.
— Разбира се. — Тя не му повярва нито за миг, но не можеше да го обвинява. Колкото и да искаше златото, мисълта да се потопи в прегръдките му още веднъж беше твърде изкушаваща.
Облякоха се бързо и излязоха от палатката. Слънцето вече надничаше над хоризонта. Сабрина стисна раздразнено зъби. Как така беше заспала?
— Аз ще отида да потърся храна. Ти подготви конете.
Заповедническият й тон го накара да повдигне вежди.
— Не съм служил в армията, но мога да разпозная една заповед, когато я чуя. — Той направи дълбок поклон. — На вашите заповеди, милейди.
Тя се изчерви леко, сбърчи нос и се отдалечи бързо. Той се засмя на себе си. Сабрина никога нямаше да престане да го удивява; сега пък издаваше заповеди, сякаш бе свикнала да командва цяла армия мъже.
Той погледна към огъня. Медисън и Ерик се бяха увили в одеялата си и спяха. Той мина покрай Медисън и спря, когато една ръка го улови за глезена.
— Тръгнали сте за златото, нали? — попита сънливо Мат.
Никълъс се отърси от ръката му и се ухили.
— Сабрина настоява.
— Ама че изненада — измърмори американецът. Никълъс се поколеба.
— Надявам се знаеш, че дори ако сами намерим златото, твоят дял е гарантиран. Твоето съдружие със Сабрина не се поставя под въпрос.
— Не мога да кажа, че те харесвам, но знам, че имаш чувство за чест. Нямам никакви съмнения относно моя дял. — Той се уви по-плътно в одеялото си. — Просто не знам какво ще кажа на сестра ти, когато открие, че е пропуснала това приключение.
Стомахът на Никълъс се сви, когато той си спомни за връзката на сестра си с американеца. Сега я признаваше поне пред себе си, въпреки че все още не я приемаше лесно. И все пак тази връзка бе факт и той нямаше голям избор. Уин отдавна бе преминала възрастта за женене и разполагаше със собствено, доста значително богатство. Той не можеше да направи нищо.
— Просто й кажи, че със Сабрина сме решили да се насладим сами на момента. Тя несъмнено ще реши, че това е много романтично.
Изпод одеялото се чу приглушен смях и Никълъс не можа да се въздържи да не се разсмее в отговор. Той направи една крачка, но Медисън се обади отново.
— Запомни какво ти казах, Уайлдууд — грижи се за нея. Тя ми е също толкова скъпа, колкото и сестра ти за теб. — Той въздъхна. — Не съм много доволен от избора й на съпруг. Както предполагам, че и ти не си доволен от избора на сестра ти на…
— На какво, Медисън? — попита студено Никълъс.
— На съпруг, ако ме приеме. Или на каквото иска. — Той замълча. — Аз я обичам, Уайлдууд.
Никълъс се ухили бавно. Тревогата за сестра му прерасна в задоволство, когато си представи как Уин щеше да разиграва американеца.
— В такъв случай те очаква също толкова хаос, колкото видях аз самият. — Той тръгна към конете, като се усмихваше доволно. — И ако имаш късмет, също толкова голямо удоволствие.