Джак винаги бе казвал, че на дивана тя приличала на кралица… на кралицата на Нил…
Кралицата на Нил.
Сабрина скочи на крака, забравила за умората си. Тя се втренчи в дивана. Възможно ли беше това да е мястото?
Тя бързо прокара ръце по всички извивки, натисна всеки ръб на тапицерията и всяка вдлъбнатина. След това опипа всички места, на които краката се свързваха с рамката.
Нищо.
Сабрина отстъпи назад и присви очи. Дотук не бе забелязала никакъв знак за нещо необикновено. В тапицерията нямаше поправени разкъсвания, всичко си беше така, както трябваше да бъде. Може би ако обърнеше дивана с краката нагоре и го разгледаше отдолу…
Той се оказа по-тежък, отколкото Сабрина беше очаквала. След няколко минути на бутане, повдигане и местене, тя все пак успя да обърне дивана.
Сабрина се разсмя доволно и бързо прегледа долната част. Дървото беше покрито с груб плат, който беше закован към рамката. И тук обаче нямаше признаци нещо да е било докосвано. Джак не беше нито тапицер, нито шивач. Ако бе скрил нещо на това място, щеше да си личи. Радостта й бе заменена от разочарование.
— По дяволите! — Тя погледна с отвращение невинния диван и внезапно изпита силен гняв. Сабрина се обърна и се втренчи в портрета над камината. — Не е честно, Джак. Аз наистина имам нужда от това злато. За дъщеря ни и за себе си. Проклет да си, Джак, защо трябва да бъде толкова трудно?
Вбесена, Сабрина замахна и ритна силно дивана. Силна болка прониза крака й.
— Ох! — Тя сграбчи ударения си крак, отпусна се на пода и започна да го масажира. — Това е направо абсурдно.
Тя се намръщи на крака на дивана, който току-що бе ритнала, зяпна от изненада и се втренчи недоверчиво в него.
Ритникът й беше отделил крака от рамката и сега той стоеше под лек ъгъл. Тя скочи на крака, без да обръща внимание на болката. Сграбчила дървото с две ръце, Сабрина го дръпна с всичка сила.
Известно време не се случи нищо. След това кракът внезапно поддаде. Сабрина падна по гръб на пода, стиснала здраво крака на дивана.
Обзеха я тревога и вълнение едновременно. Тя внимателно завъртя крака в ръце, за да огледа кухия му край, който бе завинтен към рамката. Сабрина плъзна внимателно два пръста в кухината. Вътрешността не й приличаше на дърво; беше твърде гладка за това. Гладка като хартия. Сърцето й затуптя учестено и тя си наложи да се успокои. След това измъкна бавно пръстите си и внимателно извади от кухината навито парче хартия.
Сабрина хвърли крака настрани и постави хартията върху пода. Ръцете й трепереха от вълнение, докато бавно разтваряше листа. Тя почти не повярва на очите си. Това определено беше писмо — старо, пожълтяло от времето.
И беше написано на френски.
Глава трета
— Тя не се държи както обикновено. Прекара цялата нощ, обръщайки къщата с главата надолу, търсейки бог знае какво, а сега казва, че ще напусне Лондон. Много съм разтревожена, Ерик.
Белинда крачеше напред-назад из приемната на майка си, а Ерик следеше с поглед всяко нейно движение. Тя наистина беше кралицата на красотата за този сезон. И беше негова.
— Опита ли се да поговориш с нея? — попита той. Мозъкът му беше по-зает да обмисля колко грациозно се поклащаха бедрата й и да оглежда белоснежните й гърди, скрити под дневната рокля, отколкото да обръща внимание на думите й.
— Разбира се. — Белинда се обърна и го погледна със замъглени от загриженост очи. — Нямам представа какво е намислила, а тя отказва да разговаря за това с мен. — Тя въздъхна тежко. — Мама все още се държи с мен, сякаш съм дете в класна стая.
— Но какво прекрасно дете — каза тихо той. Погледът му се плъзна по съблазнителните форми на тялото й.
Ерик мечтаеше за мига, в който щеше да има правото да изучава подробно тези форми, да гали тези гърди и да оставя устните си да опознават всички кътчета на това прекрасно тяло. Мигът, в който тя щеше да стане негова и той щеше да я обучи и да я направи своя във всяко едно отношение! Досега те се бяха целували само няколко пъти, всеки път по-смело от предишния, и всеки път той бе усещал обещанието за растяща страст, скрита под добре пазената й невинност. Дори сега нейният аромат — опияняваща смес от парфюм и женственост — го обгръщаше и възбуждаше.
— Ерик! — Нетърпението в гласа й беше очевидно. — Слушаш ли ме? — Очите й блестяха ядосано и той се зачуди как ли щяха да блестят, когато бъдеше обзета от страст.
— Разбира се. — Той овладя мислите си. — Да, разбира се, че те слушам. Къде е майка ти сега?