Коленичи до дъщеря си, отметна косата от челото й, целуна я леко. Остави бележката до дъщеря си и се загледа в нея известно време. Белинда никога нямаше да я разбере. Сабрина не знаеше дали сама се разбира. Тя обаче знаеше, че трябва да избяга, докато все още имаше тази възможност.
Измъкна се от палатката и погледна към палатката на Никълъс. Вътре се виждаше светлина и до нея долетяха мъжки гласове. Без съмнение той се бе изправил срещу Мат, но капитанът нямаше от какво да се страхува от Никълъс. Той не беше англичанин и Никълъс нямаше власт над него. Мат можеше да се оправи сам.
Конете бяха спънати в далечния край на лагера. Тя се промъкна незабелязано до тях, избра си един и го изведе тихо. Сабрина не знаеше къде щеше да отиде сега, нито пък какво щеше да направи Никълъс, когато откриеше, че отново му се е изплъзнала. Но в едно не се съмняваше.
Можеше да се грижи сама за себе си. Винаги го беше правила.
Никълъс влезе гневно в палатката си. Медисън, изглежда, го нямаше. Ако американецът беше със сестра му, това щеше да бъде краят му.
— Чух ви да си идвате с Бри. — Мат влезе в палатката. — Къде е златото?
— Къде беше? — попита остро Никълъс. Мат присви раздразнено вежди.
— Не че ти влиза в работата, но седях до реката. Всички останали си легнаха, Не можех да си легна, преди да се върнете с Бри. Е, къде е златото?
— Нямаше никакво злато, по дяволите.
— Нямаше ли? — Мат се намръщи още повече. — Обзалагам се, че Бри не е била твърде доволна.
— Ти я познаваш толкова добре — каза Никълъс с равен глас.
— Познавам я отдавна. Наистина я имам като сестра.
— Несъмнено затова си кръстил кораба си на нея.
Мат го изгледа изненадано. Настъпи кратка тишина.
— Ти знаеш, нали?
— Знам.
Мат скръсти нахално ръце.
— И какво смяташ да направиш?
— Би трябвало да те обеся на най-близкото дърво. — Никълъс се опитваше да овладее яростта си.
Мат изсумтя.
— Това е смешно. И двамата знаем, че тук нямаш никаква власт. — Тонът му се смекчи. — Какво смяташ да направиш с Бри?
Никълъс прокара пръсти през косата си и потърка тила си. Яростта му се смеси с отчаяние.
— Не знам.
— Не знаеш ли? — погледна го недоверчиво Мат. — Бри ми каза, че си прекарал последните десет години, размишлявайки над провала си да я заловиш. Не мога да повярвам, че не си решил какво ще правиш, когато този щастлив ден настъпи.
— Мислил съм — тросна се графът. — Много съм мислил за това. Но всичко се промени. Не очаквах, че лейди Б ще се омъжи за мен. Оказах се голям глупак.
— Така ли? И защо мислиш така?
Никълъс го изгледа презрително.
— Това е очевидно, Медисън. Търся тази жена от десет години и когато тя се озовава под носа ми, аз не само че не я познавам, но и се оженвам за нея. Честта ми, дългът ми, отговорността пред страната ми ме задължават да я предам на властите и да довърша онова, което започнах преди толкова много години.
— И защо не го направиш? От думите ти ми се струва, че вече си взел решението си.
— Дяволите да те вземат, Медисън! Никой мъж не би трябвало да взема подобно решение. Аз я обичам. Не мога да си представя живота си без нея. Но трябва да избера между онова, в което винаги съм вярвал, и това упорито, очарователно същество, което завладя сърцето ми. Трябва да избера между честта и душата си.
— Тя каза ли ти защо го е направила?
— Не — отвърна остро Никълъс. — Не пожелах да чуя обяснението й.
— А би трябвало. Това може да промени нещо.
— Много добре — отвърна презрително той, — кажи ми защо една дама, една маркиза, започва да внася контрабандно стоки и предава страната си.
Мат го погледна строго.
— Съмнявам се дали тя е смятала действията си за предателство. Времената бяха много трудни и Бри не беше единствената, която беше избрала този бизнес…
— Много добре знам това.
Мат не обърна внимание на прекъсването.
— Тя събра група селяни и рибари, които бяха отчаяни по онова време, и ги организира в много ефикасна банда. — Той се разсмя. — И досега не мога да разбера как успя да постигне това, но дори и сред своите хора рядко съм срещал такава лоялност, каквато тя получаваше от подчинените си.
— Спомням си — измърмори графът.
— Както и да е, те я обожаваха и работеха усилено за нея и за себе си. Беше честна с тях и…
— Честна? — попита саркастично Никълъс.
— Честна. Те печелеха добре и когато ти се появи и започна да ги притесняваш, те просто закриха операцията и продължиха да живеят живота си много по-добре отколкото преди това.