— Още не си отговорил на въпроса ми. Защо?
— Дявол да го вземе, Сабрина — изстена Никълъс. — Ето защо. — Той я дръпна грубо към себе си, впи устни в нейните с отчаяние, което тя почувства и сподели.
Сабрина усети как по тялото й преминава радостна тръпка и сякаш се разтопи срещу него. Сърцето й заби учестено и тя отново се почувства жива.
За миг почти повярва на лъжливото обещание, което се съдържаше в допира му. Но само за миг.
— Не! — извика тя, отблъсна се от него и се олюля на ръба на скалата. За пореден път се изкуши да избяга, но този път нямаше да го направи. Тя се спря на ръба и се обърна с лице към него.
— Няма да вляза в някой проклет затвор, Никълъс, само за да можеш да задоволиш чувството си за чест. И няма да позволя да бъда заточена в някоя забравена от бога страна за една малка лудория, която съм извършила преди повече от десет години.
— Лудория? Ти си внасяла контрабандно стоки. Събирала си се с хора, които короната смята за предатели. По дяволите, ти си ги водила. Това едва ли може да бъде наречено малка лудория.
— Независимо от това — отвърна гневно Сабрина, — няма да ти позволя да ме предадеш.
— Значи сме съгласни. Нямам намерение да те предавам.
— Какво? — Думите й бяха пропити със сарказъм. — И очакваш от мен да ти повярвам? В продължение на десет проклети години ти си мислил само как съм те надхитрила. Защо точно сега би се отказал от свещената си мисия да ми отмъстиш?
— Защото — разнесе се гласът му над скалите — ти си мъртва. Аз те убих.
— Какво? — На лицето й се изписа объркване. — Да ти приличам на умряла?
— Не, ти си твърде дяволски упорита и вбесяваща, за да си мъртва. Но тя е мъртва.
В думите му нямаше никакъв смисъл.
— Коя тя?
— Лейди Б!
— Но това съм аз.
— Вече не си. — Той я сграбчи за ръката и я прегърна. — Написах пълен доклад. С няколко малки промени.
— Какво искаш да кажеш? — В сърцето й се зароди слаба надежда.
— Искам да кажа — той се наведе напред и целуна върха на носа й, — че информирах моите бивши началници, че по време на престоя си в Египет съм научил, че лейди Б е емигрирала в тази проклета страна и е починала от пустинна треска.
— Пустинна треска? Много умно. Надявам се, че не е било твърде болезнено.
— Тя не е усетила нищо, любов моя. — Той й намигна. — Въпреки че тази болест е смъртоносна, тя съществува само в моето въображение. Аз я измислих.
— Никълъс! — Тя се разсмя, след което го погледна сериозно и се отдръпна. — Оценявам жеста ти. Но ти не искаш мен. Ти искаш спокойната, уравновесена лейди Сабрина, която избра за своя жена. Ти искаш една почтена, идеална съпруга. — Тя сви рамене. — Страхувам се, че никога няма да бъда такава, каквато ме искаш.
— Не искам идеална съпруга. Искам теб.
Той едва ли искаше да каже точно това.
— Благодаря ти… мисля.
Той извъртя очи към небето и въздъхна.
— Сабрина, за жена, която очевидно е твърде интелигентна, ти, изглежда, не виждаш онова, което е под носа ти. Обичам те.
— Ха. — Тя скръсти ръце на гърдите си, — И колко пъти си казвал това на някоя нищо неподозираща жена? Десетки? Стотици?
— По-скоро хиляди. Но никога не съм го мислил, преди да срещна теб.
— Несъмнено — каза скептично тя.
— Бри. — Той въздъхна и я придърпа отново към себе си. — Чуй ме. Следвах те из половината свят, защото те обичам. Излъгах правителството си, защото те обичам. Не ме интересува дали си най-непочтената, най-несъвършената съпруга на света, защото те обичам.
Тя го погледна замислено. Можеше ли да му повярва? А можеше ли да не му повярва? Тя се втренчи в дълбините на очите му и осъзна, че за добро или за зло щеше да бъде вечно негова.
— Е — каза задъхано и обви ръце около него. — аз също те обичам.
Той се наведе да я целуне, но се спря.
— Чакай малко — каза Никълъс и я пусна внезапно. — За малко да забравя нещо. — Той извади една бележка от джоба на сакото си и й я подаде. — Обещах на Уилс да ти я предам. Каза, че било важно.
Сабрина отвори плика, прочете набързо съдържанието и се усмихна доволно. Преди да отпътува за Египет, беше наредила на адвоката си да вложи част от парите от продажбата на бижутата й в едно рисковано предприятие за търсене на потънал испански галеон някъде из Западните Индии. Експедицията се беше оказала успешна и Сабрина беше спечелила достатъчно от вложението си и сега отново беше платежоспособна.