Выбрать главу

— Добър ден. Прекрасен кораб. — Той кимна одобрително.

— Да, «Лейди Б» е красив съд, в което ще се убедите сам. — Гордостта, която морякът изпитваше към кораба си, беше очевидна.

— Интересно име — каза замислено Никълъс. Това му напомняше за нещо. — На кого е кръстен?

Ъгълчетата на очите на моряка се набръчкаха и той се усмихна някак странно и самодоволно. Никълъс погледна към лейди Станфорд. Това, което забеляза в погледа й, не беше ли тревожен проблясък? Не, нямаше начин. Спокойният й поглед срещна очите му и тя му се усмихна отнесено. Сигурно беше сбъркал. Той, изглежда, често грешеше в преценките си по отношение на лейди Станфорд.

Американецът скръсти ръце на гърдите си и огледа изпитателно и нахално графа. Уайлдууд си наложи с усилие да задържи изражението си приятелско и добронамерено.

— Корабът е кръстен на някой, който е много скъп на капитана — обясни морякът. — Тя беше прекрасна жена и му беше като сестра. Смела, вярна и откровена, тя притежаваше дух, който не се среща често у жените. — Той въздъхна драматично. — Но нея вече я няма. Повалена в разцвета на живота си. Истинска загуба.

Разказът привлече вниманието на Никълъс.

— И как умря?

— О, не, сър. — Едрият мъж поклати глава със съжаление. — Тя не умря. Може би щеше да бъде по-добре, ако беше умряла. Не, тя беше почти момиченце, когато тежестта на света се стовари върху раменете й. Горкото момиче не можа да понесе това. — Той млъкна, за да остави графа да осъзнае думите му, след което вдигна очи към небето. — Отиде в манастир. Стана монахиня. Сега я наричат сестра Б. — Той сви рамене, сякаш сам не можеше да повярва на думите си. — А дори не беше католичка.

Лейди Станфорд издаде звук, сякаш се задушаваше, и графът се обърна към нея. Лицето й беше почервеняло и тя се мъчеше да си поеме дъх между пристъпи на кашлица. Никълъс се втурна към нея и стисна ръцете й.

— Добре ли сте, лейди Станфорд? — Той огледа тревожно лицето й. Няколко сълзи се плъзнаха по бузите й.

— Добре съм — отвърна задавено тя. — Просто се трогнах много силно.

Никълъс се втренчи в абсолютно невинното й изражение. Ако не беше убеден в противното, той бе готов да заяви, че тази жена водеше губеща битка с напиращия в нея смях. Да не би в историята, която току-що беше чул, да имаше нещо смешно, което му беше убегнало? Тя беше малко странна, но той не бе намерил нищо смешно в нея.

Лейди Станфорд погледна укорително към ръцете му, които все още стискаха нейните.

— Благодаря ви за загрижеността, но вече съм добре. — Погледът на Никълъс проследи нейния и графът я пусна неохотно. — Саймън, сега бих желала да се оттегля в каютата си, ако може.

— Разбира се, мадам. — Очите на моряка проблеснаха весело към лейди Станфорд и графът бе готов да се закълне, че двамата си бяха разменили някакво безмълвно съобщение.

Лейди Станфорд кимна на Уайлдууд.

— Лорд Уайлдууд, пътуването по море никога не ми е понасяло, затова не мисля, че ще се виждаме често по време на пътуването, поне за известно време.

— О? — Графът вдигна вежди. — Това ме изненадва. От начина, по който се качихте на борда, имах смътното впечатление, че на кораб се чувствате като у дома си.

Тя се разсмя весело.

— Е, милорд, впечатленията могат да се окажат погрешни. Не трябва да им вярвате твърде много. — Тя се обърна, хвана Саймън под ръка и двамата тръгнаха бързо по палубата.

— Може би сте права — каза графът на себе си. — Впечатленията наистина могат да се окажат погрешни. Но бъдете сигурна, красива госпожо, че ще открия какво сте намислили. — Той се загледа замислено след нея. — И… какво криете.

Глава пета

— Египет! — удиви се Белинда. — Но там има само пирамиди и пясък! Защо й трябва да ходи в Египет?

Тя се втренчи в Ерик, сякаш той беше виновен за това. Той се беше отпуснал на дивана в приемната и сви безгрижно рамене.

— Нямам представа, а очевидно и татко не знае. В съобщението, което получих от него, се казва само, че тя се е качила на кораб, който ще пътува за Александрия, и той я придружава.

— Какво! Той ще пътува с нея! — Очите й се разшириха от удивление. — Без прислужница? Това е скандално! Направо ще провали репутацията й! Цялото висше общество ще започне да я обсъжда!

Белинда беше повишила глас и Ерик я огледа внимателно.