Въпреки това — тя се облегна на сандъка под огледалото — тази мисъл се въртеше в главата й все по-често напоследък. На тридесет и две години, тя вече не можеше да се надява да си намери съпруг. Не че никога не бе имала възможност да се омъжи; напротив, бе получила повече от достатъчно предложения през годините. През първите й няколко сезона в обществото множество младежи се бяха опитвали да спечелят благоразположението й, а по-късно мнозина бяха проявявали по-голям интерес към богатството й отколкото към самата нея. Но нито един от тях не бе отговарял на изискванията на баща й, нито пък на нейните.
Тя никога не бе срещала мъж, който да се доближава до митическите герои, легендарни водачи и рицари в блестяща броня, за които четеше в книгите, които държеше постоянно близо до себе си. Уин беше истинска интелектуалка и дори намираше известна доза удовлетворение в този унизителен епитет. Ти живееше пълноценен и щастлив живот в разказите и приказките, които запълваха свободното й време, опознаваше света с приключения, пътешествия и последните чудеса на науката.
Дори без собствен дом и семейство животът й беше достатъчно пълноценен. Освен че четете много книги, тя придружаваше баща си, управляваше с твърда ръка домакинството, играеше ролята на домакиня и освен това помагаше за отглеждането на племенника си. И ако междувременно годините бяха отлетели неусетно, то тя нямаше нищо против.
Сега обаче Уин си мислеше за онова, което смяташе, че беше историята на нейния живот. История, която все още й предстоеше да напише. История, която все още й предстоеше да изживее. Ваша й беше починал преди две години, на Ерик му предстоеше да се ожени и Уин не виждаше защо вече да не може да прави каквото си иска със своя живот. Ако Никълъс имаше нужда от жена, която да управлява домакинството му, можеше да се ожени повторно. Уин никога не се бе оплаквала от това, че винаги се беше налагало да поставя на първо място нуждите на баща си и племенника си, но сега беше неин ред. Веднага щом Ерик се оженеше, тя щеше да си събере багажа и да тръгне да обикаля света. Щеше сама да види всички онези места, за които бе чела. Може би щеше да отиде в Италия и Гърция първата година, а в Китай — втората. Може би дори щеше да посети Америка. На устните й се разля замечтана усмивка и съзнанието й беше изпълнено с картини на екзотични места и непознати страни.
Трясъкът от затварянето на входната врата и гласът на племенника й я извадиха от размисъла й.
— Лельо Уин… — Ерик дотича до нея, хвана ръката й и я повдигна към устните си. Уин въздъхна на себе си. Като дете той й беше предлагал да й даде част от тайния си запас от сладкиши, за да я накара да направи каквото искаше от нея. С възрастта той беше усъвършенствал техниките си, но Уин все още беше способна да разчита намеренията на племенника си също толкова добре, колкото четеше книгите си.
Тя издърпа ръката си и се вгледа внимателно в него.
— Не ме баламосвай, Ерик. Какво искаш?
— Какво? Ама, лельо Уин… — Ерик разтвори широко очи в престорено невинно изражение. — Ти ме нараняваш до дъното на душата ми.
— Глупости. Била съм до теб през целия ти живот и знам кога се опитваш да измъкнеш нещо от мен. Казвай какво искаш.
Ерик си пое дълбоко дъх.
— Става въпрос за сватбата. Страхувам се, че може да се наложи да я отложим за известно време. — Уин затаи дъх. Свободата, която желаеше толкова силно, започваше да й се изплъзва. — Майката на Белинда е тръгнала на някакво загадъчно и неразумно пътешествие до Египет, а татко я последвал. — Той млъкна, сякаш искаше да види как ще реагира тя.
Уин само повдигна вежди, но спокойното й изражение прикриваше многото въпроси, които й се искаше да зададе. Никълъс беше тръгнал след някаква жена? Беше се забъркал в неприятности заради жена? От опит Уин знаеше, че брат й смяташе, че жените стават само да управляват домакинствата или да служат за играчки, след което да бъдат захвърляни. Нарушаването на толкова подредения му живот беше нещо нечувано.
По време на дългите години, които брат й бе прекарал в служба на короната, за Никълъс бе било нещо съвсем обичайно да отпътува внезапно за някъде. Тогава той бе участвал в дипломатически мисии, бе гонил контрабандисти и — както Уин подозираше отдавна — се бе занимавал дори с шпионаж. Но това, което беше направил сега, беше съвсем различно. Този път не ставаше дума за служба на краля и родината му. Този път ставаше дума за някаква жена.