Дори язвителните думи на Чатсуърт не можеха да намалят удоволствието, което Мелвил щеше да изпита, докато разказваше историята си. Той обмисли колко дълго щеше да може да се бави, преди ла ядоса истински другарите си.
— Хайде, човече, започвай — подкани го нетърпеливо Норкрос.
— Добре. — Мелвил огледа първо единия, а след това и другия. — Сабрина е напуснала Лондон и е тръгнала за Египет. Изглежда, че никой не знае каква е причината за това внезапно пътуване. Очевидно в последната минута към нея се е присъединил… — той се поколеба, за да даде възможност следващите му думи да имат желания ефект — лорд Уайлдууд.
— Уайлдууд! — възкликна удивено Норкрос.
— Господи! — изстена Чатсуърт. — Не и Уайлдууд. Защо трябваше да е точно той? Не мога да повярвам, че е предпочела него пред някой от нас.
— Той е привлекателен мъж — измърмори Норкрос, — а е и богат като Крез.
— И ние сме богати! — възрази Чатсуърт.
— Изглежда, че тя най-накрая е направила своя избор — заяви мрачно Мелвил. Във вълнението си да сподели новината с приятелите си той беше забравил, че това само щеше да разбие мечтата му някой ден тя да бъде негова.
Тримата млъкнаха, като всеки от тях мислеше върху онова, което беше загубил, проклинаше съдбата и поставяше под въпрос — за кой ли път — непредсказуемия и нерационален начин на мислене на жените.
Норкрос разклати кехлибарената течност в чашата си и се загледа замислено в нея.
— Защо каза, че Уайлдууд се е присъединил към нея в последния момент?
Мелвил сви рамене.
— Научих това от прислужника си, който го е чул от слугите на Уайлдууд или на Сабрина. Нали разбирате. — Останалите кимнаха, че го разбират, тъй като отлично познаваха голямата мрежа от слуги на членовете на висшето общество, които често разпространяваха новини — верни и неверни — със скорост, по-голяма от тази на най-добрия състезателен кон. — Сабрина е имала багаж за пътуването, а Уайлдууд е нямал. Чух, че прислужникът му едва успял да му нахвърли нещата в някакъв куфар и да му ги занесе, преди корабът да отплава. В последния момент адвокатът му е бил уведомен да му осигури акредитиви. Той очевидно не е планирал да пътува с нея. — Мелвил въздъхна драматично. — Изглежда, че двамата са били обладани от романтична страст и са отпътували заедно за екзотичните чужди страни.
Норкрос се беше втренчил в нищото с удивено изражение на лицето.
— Не мога да повярвам, че си способен да изречеш нещо толкова идиотско. — Той поклати укорително глава към Мелвил. — Не се опитвай да го отричаш. Откакто те познавам, ти винаги си вадил прибързани и съвсем неточни заключения. Аз изобщо не споделям мнението ти за тази ситуация. — Той се наведе към тях и те направиха същото. — Убеден съм, че Сабрина не е имала избор. Ако са планирали да отпътуват заедно, защо багажът му не е бил приготвен? Защо е било нужно да бързат толкова в последния момент? И защо е цялата тази тайнственост? И двамата са възрастни. Никой освен нас не би им обърнал внимание. Въпреки че… — добави той неохотно — мнозина биха поставили под въпрос вкуса й и решението й да се замеси с един толкова известен развратник.
— Искаш да кажеш, че според теб Сабрина не е искала Уайлдууд да пътува с нея? Че те са заедно не по нейно желание? — попита Чатсуърт. Норкрос кимна твърдо. Чатсуърт обмисли внимателно думите му. — Това поставя цялата случка в съвсем друга светлина.
— Смяташ ли, че тя има нужда от помощ? — В тона на Мелвил се долавяше надежда. — Може би има нужда да бъде спасена?
— Може би.
Странно беше да мислят, че Сабрина може да има нужда от помощ. И тримата, по едно или друго време, бяха получили възможност да хвърлят по един поглед на огъня, който се криеше под повърхността на почтеното изражение на тази жена. Но само един поглед, съвсем лек намек, и сега всеки от тях искаше да види повече. Те обичаха да обсъждат продължително тази тема и това беше причината всеки от тях да продължава да упорства въпреки любезния й, но твърд отказ.
— Ако тя не е с Уайлдууд по своя воля — каза бавно Чатсуърт, — тогава предлагам да я последваме. В крайна сметка, независимо че ме е отхвърлила — както и вас — в миналото, ние все още имаме високо мнение за нея. И затова би било непростимо да я оставим в ръцете на някой като Уайлдууд.
Норкрос зяпна от изненада.
— Да я последваме в Египет? Това е лудост!
— Защо? — попита Мелвил. — Според мен идеята е много добра. Може би точно това е необходимо, за да й бъдат отворени очите. Да бъде накарана да разбере, че аз… — той погледна извинително другарите си, — че един от нас е подходящият мъж за нея. Ние ще тръгнем след нея и ще я спасим!