Тя вдигна отново глава и прокара пръсти през гъстата му, мека като коприна коса. Плъзна ръце до лицето му и отново насочи устните му към своите. Сабрина искаше — не, имаше нужда — да го погълне и да бъде погълната от него. Сякаш в просъница тя осъзна, че тази проява на страст на палубата скоро нямаше да бъде достатъчна.
Джак я беше научил на много неща за удоволствията, които можеха да бъдат изпитани между един мъж и една жена. Никога след смъртта му тя не бе искала да сподели такива интимни неща с който и да било мъж. Но дори и Джак не бе имал способността да я накара да реагира толкова бързо и с такова огромно желание.
Никълъс захапа рамото й. Ръката му умело погали гръдта на Сабрина през плата на роклята й. Тя потръпна под пръстите му и изпита желание за нещо повече. Какво ли щеше да си помисли той за своя образец на добродетел, когато я вкараше в леглото си? Този почтен, донякъде скучен образец на добродетел.
«…почтения, донякъде скучен образец на добродетел, за който ме бяха подготвили моите детективи.»
Детективи?
Той я беше проучвал?
Страхът от разобличение се смеси в възмущение и страстта й угасна като огън, залян от морска вълна. Тя прехвърли бързо разговора им в съзнанието си, като търсеше някакъв намек, някакво доказателство, че той беше разбрал за миналото й. Ако беше научил нещо, сигурно щеше да се издаде по някакъв начин. Страхът й изчезна и на негово място остана само растящ гняв. През всичките тези години тя си бе имала работа с твърде много арогантни мъже, за да позволи на поредния да си мисли, че всичко му е позволено просто защото е мъж.
Никълъс продължи да изучава тялото й, като се концентрира върху мястото, на което рамото се сливаше с врата й — място, за което той отдавна беше научил, че е възбуждащо за много жени.
— Никълъс…
— Ммм? — Топлата плът под устните му изглеждаше малко по-хладна.
— Защо си ме проучвал?
Хладината в гласа й проникна през възбудата му и той се отдръпна объркан.
— Не виждам нищо необичайно в това. Синът ми ще се жени за дъщеря ти. Естествено е да съм загрижен за момичето и семейството й.
Сабрина се отдръпна от прегръдките му и отстъпи назад.
— И каква информация получи за мен и за дъщеря ми?
Той се втренчи нея, опитвайки се да види изражението й на слабата светлина.
— Нищо необичайно, уверявам те. Живяла си относително консервативно след смъртта на съпруга си, като си се оттеглила в провинцията за период повече от достатъчен за траур. В обществото те приемат добре, въпреки че нямаш много обществени изяви. През годините на няколко пъти са ти искали ръката, но имената само на трима души са били вписани в книгата за залозите на Уайт като сериозни кандидати за благоразположението ти. Изглежда, че си в добро финансово положение. Никакви разтърсващи открития. Що се отнася до брака ти… — Той сви рамене. — Нямах нужда от детективи, за да разбера това. Онова, което сте правили със Станфорд, е публична тайна, която, ако смея да се изразя така, граничи с легенда.
Възмущение замени облекчението, което Сабрина изпита след думите на графа. Тя пренебрегна гласчето, което й напомни, че и тя беше проучила Уайлдууд. Наистина ли действията му бяха толкова различни от нейните? Той бе направил само онова, което беше необходимо, за да предпази сина си, също както тя бе трябвало да предпази дъщеря си. Дали се ядосваше повече на разследването, или на заключенията, които той си беше направил вследствие от него? Думите му не излизаха от ума й.
«Почтен, донякъде скучен образец на добродетел.»
— Отговори ли дъщеря ми на изискванията ти към бъдещата съпруга на сина ти? — В съзнанието й започваше да се оформя една идея. Той кимна.
— Разбира се.
Сабрина отиде до перилата и се загледа в морето. Идеята й се беше оформила напълно. Абсурдна. Смехотворна. Катастрофална. Непоправима грешка.
— Предполагам, че и аз съм отговорила на очакванията ти?
— Ами, да, аз…
Тя се обърна рязко и застана с лице срещу него.
— Какви точно са условията ти?
— Условията ми? — Той определено беше объркан.
— Изискванията ти?
— Изискванията ми? Страхувам се, че не те разбирам напълно.
— За работата — тросна се тя. — За графинята. За жена ти?
— Жена ми! — заекна той. Отговорът му беше предпазлив. — Ами, същите като на всеки друг мъж с моето положение, предполагам. Имам нужда от добра домакиня, способна да управлява домакинството ми. Предпочитам жена с малък интелект, при това привлекателна. И, естествено, жена с неопетнена репутация и безупречен произход.