Никълъс се намръщи и Сабрина отбеляза доволно изражението му. Дори той можеше да види колко арогантно и егоистично звучаха думите му.
«Почтен, донякъде скучен образец на добродетел.»
— Разбирам. — Гласът й беше спокоен и безизразен. Сабрина усети как стомахът й се стяга. Тя замълча, сякаш обмисляше нещо. — Ти не спомена нищо за любов, нито дори за обич, така че предполагам, искаш връзка, която ти позволява да продължаваш да живееш личния си живот както си искаш. И с когото поискаш. Ти, изглежда, търсиш жена само за пред обществото, само за показ. Брак за удобство.
— Не бях мислил по този начин — каза предпазливо той.
— А може би трябва. И според твоите детективи, ако се изключи донякъде скандалният ми брак, аз отговарям на всички твои условия?
— Ами, да, но…
— Говориш, сякаш вече си забравил какво ми каза. — В гласа й се долавяше хладна нотка на изненада. — Много добре тогава. Не съм свикнала да хваля собствените си постижения, но те не са малко. Управлявах собственото си домакинство в продължение на години и съм много добра домакиня, свикнала с изискванията на обществото. Говоря френски доста добре и знам малко испански и малко италиански. Семейството на майка ми може да проследи произхода си чак до крал Ричард. — Светлината на звездите се отразяваше в очите й и гласът й стана още по-студен. — Мъже са посвещавали стихове на красотата ми, а репутацията ми е — какви бяха точните думи, с които я описа — а, да, аз съм «почтен и донякъде скучен образец на добродетел». Мисля, че отговарям на всичките ти изисквания и дори нещо повече. Съгласен ли си с мен?
Никълъс се смяташе за интелигентен мъж, но едва когато Сабрина произнесе последните си думи, сякаш го заплюваше, осъзна, че този разговор не вървеше към добро. Той със сигурност не си беше представял, че ще си говорят за това, когато я беше прегърнал.
— Разбира се, Сабрина, но…
— Много добре тогава. — Тя изправи рамене и се обърна към него с глас, достоен за кралица. — Приемам предложението ти.
Той се втренчи в нея.
— Не бях осъзнал, че съм ти направил предложение.
Тя сви рамене.
— Наричай го както си искаш. Ти каза, че би се оженил за дамата. А от всичко, което съм чувала за теб, мисля, че си мъж на честта. Мъж, който държи на думата си.
Той сви вежди и се намръщи.
— Не мога да повярвам, че си готова да се съгласиш на подобно нещо. Как го нарече — «брак за удобство»?
— При определени условия — поясни Сабрина.
Той едва се въздържа да не се разсмее. Каквато и да беше тази жена, детективите му бяха сбъркали в преценката си за нея. Тя изобщо не беше тъпа и скучна. Зачуди се какво още не беше тя.
— И какви са тези условия?
Тя скръсти ръце и започна да крачи напред-назад пред него; Никълъс не можеше да различи изражението на лицето й на слабата светлина.
— Преди всичко, не трябва да оттегляш разрешението си за брака на децата ни, независимо какво ще се случи между нас.
— Съгласен.
— Второ, цялото имущество и всички средства, с които вляза в този брак, остават под мое разпореждане. Искам това да бъде потвърдено в писмена форма. Няма да се откажа от финансовата си независимост.
Той обмисли за кратко това. Въпреки че не беше нечувано една жена да разполага със собствени средства, това все пак беше нещо необичайно. Но Никълъс нямаше нужда от нейните пари и можеше да си позволи да бъде щедър. Ако това щеше да я направи щастлива, той нямаше нищо против.
— Много добре.
— Двамата ще бъде равнопоставени партньори във всеки един бизнес, с който се заемем заедно.
— Бизнес? Какъв бизнес? — Той присви подозрително очи. — Какъв бизнес имаш предвид?
Тя спря да крачи и му хвърли бегъл поглед.
— В момента това няма никакво значение. Просто искам съгласието ти.
— Имаш го. — Той се ухили. — Нещо друго?
— Да. — Сабрина пристъпи напред и го погледна право в очите. Небето се отразяваше в очите й и графът едва се въздържа да не посегне към нея. Тя си пое дълбоко дъх. — Тъй като това ще бъде брак за удобство и ние ще продължим да живеем личния си живот както и преди брака ни, а и тъй като ти вече имаш наследник, очаквам от теб да ми осигуриш уединение.
— Да ти осигуря уединение? — изтърси удивен той. — Да не би да искаш да кажеш, че ще бъдеш моя съпруга, но няма да споделяш леглото ми?
— Точно това исках да кажа — заяви тя. — Ще бъда всичко онова, което искаш да бъде твоята графиня. Ще бъда идеалната съпруга. Но няма да деля леглото на никой мъж с други жени и няма да се отдам на мъж, когото не обичам. — Тя отстъпи назад. — Предполагам, че няма да пожелаеш публичността на един развод; следователно, ако се окажем неподходящи един за друг, можем да уредим анулирането на брака или да направим, както правят толкова много други семейства и да живеем разделени. Ако тези условия са неприемливи за теб… — Сабрина наклони въпросително глава. — Е, Никълъс, какво решаваш?