Той я гледаше безмълвно. Още вечерта, в която се беше запознал с нея, си беше помислил, че беше подходящата за неговите цели жена. Но сега графът искаше нещо повече. Много, много повече. Лунната светлина създаваше трептящ ореол около косата й, галеше изящните й черти и стройното й тяло. Тя беше видение в мъгливата магия на черните и сребърните сенки на нощта. Той си спомняше само един друг случай в живота си, когато беше изпитвал такова непреодолимо желание към някоя жена. Нерационално, инстинктивно и в крайна сметка необуздано. Щеше да я приеме за своя жена с всичките й условия.
— И аз имам едно условие — каза тихо той. — Ако решим, че не сме подходящи един за друг, решението трябва да бъде общо. Трябва да сме съгласни, че е необходимо да се разделим.
— Това ли е всичко?
Луната му позволи да забележи изненадата, изписана на лицето й. Никълъс се усмихна на себе си. Тя очевидно не беше мислила, че той ще приеме условията й. Графът кимна.
— В такъв случай, като заместник на капитана на този кораб, Саймън може да ни ожени. Утре приемлива дата ли е за теб?
— Напълно. — Той я придърпа към себе си.
— Никълъс — каза тя, — струва ми се, че това не е най-подходящият начин да се започне един брак за удобство.
— Ние още не сме женени — измърмори той — и в момента това ми се струва адски удобно.
Настойчивостта на докосванията му я накара да затаи дъх и тя загуби желание да му се противопоставя. Сабрина се опита да се пребори с морето от силни усещания, които изпълваха вените й. Как щеше да му устои? Ако можеше да направи това с нея само с една целувка… тя потръпна в очакване и пренебрегна смътното предупреждение в дълбините на съзнанието си; това нямаше да се случи.
Той я прегръщаше и покоряваше устните й със своите. Никълъс бе усетил инстинктивно, че се беше предала. Доволен от постижението си, той я пусна. След това повдигна нежно брадичката й и се втренчи в очите й, които блестяха от силата на страстта.
— До утре.
Необходима й беше само една секунда. Графът забеляза как Сабрина се овладя и отново се превърна в хладната, спокойна лейди Станфорд. Тя беше добра, много добра.
— До утре. — Тя му кимна учтиво, обърна се и се отдалечи в тъмнината. Никълъс се облегна на перилата и се загледа след нея. Ароматът й остана да се носи във въздуха, сякаш му напомняше за някакъв отдавна забравен спомен. Той се усмихна и се замисли над неочакваната полза от женитбата си.
Никълъс, граф Уайлдууд, беше мъж на честта и щеше да спазва сделката им заедно с всичките й условия. Всичките, освен едно.
Глава седма
— Да не си си изгубила ума? Това е най-смахнатата идея, която съм имал нещастието да чуя през живота си! Какво те е прихванало, момиче? — Саймън я гледаше ядосано.
— Според мен идеята е прекрасна — възрази Сабрина.
— Прекрасна била! — изрева той. — Миналата нощ ти стоеше в тази каюта и ми разправяше, при това съвсем убедително, че присъствието на този човек проваляло всичко. Говореше ми колко щастлива ще бъдеш да го видиш как става храна за рибите. Днес пък искаш да се омъжиш за него!
— Просто си промених решението. — Тя вдигна високомерно глава. — Пък и бракът с Уайлдууд решава всичките ми проблеми.
— О? — Той повдигна саркастично вежди. — И би ли ми обяснила как обвързването ти с един мъж, когото дори не познаваш и не можеш да понасяш, решава каквото и да било?
— Аз му поставих условия и той се съгласи с тях. Едно от нещата, които ми обеща, беше, че няма да оттегля съгласието си за сватбата на Белинда със сина си. — Тя скръсти ръце. — Сега бъдещето й е осигурено.
— И?
— И той се съгласи да бъде равнопоставен партньор с мен във всяко бизнес начинание.
— Под бизнес начинание имаш предвид френското злато, което търсиш, така ли?
— Точно така. — Тя кимна.
Той присви очи и се вгледа в нея.
— Каза ли му за златото?
— Не, за бога! Не бих рискувала да узная какво ще каже, когато чуе за това. Но рано или късно той щеше да разбере, а така имам неговото обещание и делът ми е осигурен.