— Струва ми се, че щом си омъжена за него, няма да бъде необходимо да му даваш зестра, така че дъщеря ти спокойно ще може да се омъжи за сина му. Следователно не е необходимо да търсиш златото.
— Не, Саймън. — Тя поклати глава. — Никога повече няма да завися финансово от мъж.
— Но ще се омъжиш, момиче — каза тихо той, като я гледаше право в очите. — Когато те срещнах за първи път, ти беше овдовяла наскоро. Ако не ме лъже паметта, ти беше почти толкова облекчена, че отново си върнала свободата си, колкото и натъжена от смъртта на съпруга си.
— Саймън! Това не е вярно! — каза остро тя, отричайки чувствата, за които бе трябвало да минат години, преди да ги приеме. — Ти говориш, сякаш съм се радвала, че Джак е умрял. Никога не съм искала той да умре. — Сабрина се отпусна в един стол, облегна се назад и се загледа в тавана. — Просто исках той… да порасне. Животът с Джак беше едно безкрайно забавление. Великолепен, среднощен бал с маски. Бърз, вълнуващ и пълен с приключения. Но дори и най-хубавите забавления започват да стават изморителни с времето. Накрая бях толкова уморена. Уморена да живея много по-нашироко, отколкото можехме да си позволим, и винаги да се преструвам, че не знам колко сме задлъжнели. Винаги да се преструвам, че утре никога няма да дойде. — Тя затвори очи за малко; спомени за Джак и за брака им нахлуха в съзнанието й. Тя ги отблъсна и затвори здраво вратата към миналото. — Както и да е, това беше преди много време. А този брак ще бъде много по-различен.
— Не мога да повярвам, че един мъж би се съгласил с тези така наречени твои условия — изръмжа Саймън. — И все още не разбирам защо трябва да се омъжваш за него.
— Тръгнала съм към едно доста нецивилизовано място — каза колкото можеше по-безгрижно тя. — Сама жена. Незащитена. Понякога една жена има нужда само от защитата на името на един мъж, ако не от нещо друго.
— Ха! Това смърди повече от купчина стара риба. Гледал съм те как командваш банда груби контрабандисти и как се разпореждаш на кораб с екипаж от стари морски вълци. По дяволите, аз лично те научих как да въртиш ножа. Не мога да повярвам, че точно ти можеш да имаш нужда от защита срещу каквото и да било.
— Ти никога не си ме виждал уплашена!
— Какво означава това, по дяволите?
— И двамата се съгласихме, че онзи проклетник е умен. Той вече ме е проучил. Не — поклати глава тя в отговор на въпросителния поглед на моряка, — нищо не знае. И дори имаше нахалството да ме информира, че вече ме е избрал за своята идеална графиня. — Тя стана и започна да обикаля из каютата. — Като се има предвид бракът между децата ни и неговият интерес да получи своята идеална графиня, аз се страхувам, че той рано или късно ще научи истината. — Тя погледна умолително Саймън. — Не разбираш ли? Като негова съпруга аз не само имам защитата на името му, но и властта, която идва с неговата титла и обществено положение. Той ще трябва да се погрижи никога да не бъда разобличена. — Сабрина сви рамене. — Един обществен скандал ще го съсипе, а аз подозирам, че Уайлдууд е изключително амбициозен мъж.
— И все пак аз не… — Внезапно той млъкна и се втренчи изпитателно в нея. Очите му се разшириха. — Ти си изпуснала нервите си, нали, момиче? Точно така! Това обяснява всичко! Какво толкова ти каза той, че да те предизвика да направиш такава глупост?
— Нарече ме тъпа и скучна — измърмори тя, като отказваше да го погледне в очите.
— Не си ли искала хората да мислят точно това през всичките тези години?
— Да. Не. О, не знам. — Тя се хвърли обратно в стола си и сбърчи нос. — Живях изключително почтен живот, никога не показвах чувствата си, никога не губех самообладание. Но напоследък се чувствам по различен начин. Чувствам се повече като контрабандистка отколкото като дама. И когато той ме нарече тъпа и скучна и — тя му хвърли бегъл поглед — образец на добродетел, нещо в мен просто се пречупи.
— Значи ще се омъжиш за него, за да му дадеш един урок? — изсумтя Саймън. — Това, момиче, е абсолютна глупост.
— Кажи ми нещо, което вече да не съм си казала сама. Знам, че решението ми е идиотско. — Сабрина се поколеба и се запита колко можеше да се разкрие пред моряка, след което захвърли предпазливостта си и продължи: — Всъщност, няма да ми бъде чак толкова зле. Това е просто брак по сметка. Аз ще трябва да се появявам пред обществото по време на сезона и когато парламентът е в сесия, както и на разни други обществени прояви, но очаквам, че ще живеем напълно разделени един от друг.
— О? — Той повдигна вежди. — И какво ще стане, ако от този брак по сметка се родят деца?