Когато се върна в каютата си, вече беше доста късно. Изтощена, тя се отпусна на леглото. Нямаше сили дори да се съблече и да облече нощницата си.
Вратата на каютата се отвори и през нея се подаде един малък куфар. Сабрина скочи на крака.
— Какво, по…
— Добър вечер, скъпа. — Никълъс й се ухили от вратата. — А може би трябва да кажа скъпа съпруго?
Тя се вцепени.
— Какво си мислиш, че правиш, като идваш тук?
Той влезе в каютата и затвори вратата с ритник.
— Това е първата ми брачна нощ. Не бих понесъл да я прекарам на друго място.
— Но ние… ние не сме… ти не си… — заекна Сабрина. Той сви рамене.
— Важното е какво си мислят хората, скъпа. — Той не обърна внимание на изпепеляващия поглед, който тя му хвърли, и огледа внимателно каютата. — Много удобно. Много по-хубаво от последната ми квартира. — Той повдигна вежди. — Тук дори мога да стоя прав.
Сабрина се изчерви. Той присви леко очи.
— Чудех се дали нямаш пръст в тази работа. Няма значение; аз вече съм тук и смятам да остана.
— О, не, няма да останеш. Това си е моята каюта. — Тя скръсти ръце и кимна нетърпеливо към вратата. — А сега се махай.
Графът поклати глава и се разсмя.
— Скъпа, страхувам се, че не разбираш. — Той мина покрай нея, за да отиде до леглото. Уайлдууд се изтегна, сложи ръце под главата си и погледна Сабрина. — Нямам намерение да си тръгвам. Това вече не е твоята каюта. Сега вече е нашата каюта. — Той махна лениво с ръка. — Нашата каюта, нашата маса, нашите столове, нашето легло. И при това удивително голямо легло. — Той потупа завивките до себе си. — Идваш ли?
Сабрина стисна зъби.
— Мисля, че си забравил условията на споразумението ни.
— А, да. — Той въздъхна. — Условията. Имах намерение да го обсъдя с теб. Подозирам, че ще трябва да си изясним нещо.
— Какво искаш да кажеш? Мислех, че всичко е напълно ясно.
— Нищо не е идеално, скъпа. Та за тези условия… Първото беше за сватбата на сина ми с дъщеря ти. Тук не виждам никакви трудности.
— А останалите?
Той се намръщи.
— Ама че си нетърпелива. Такова нещо не може да се очаква от спокойната, уравновесена лейди Станфорд. Разбира се, ти вече си графиня Уайлдууд, а това несъмнено ще означава, че ще настъпят някои промени. И все пак — той поклати глава с престорена сериозност — не може да се очаква тези промени, и особено промените в характера, да настъпят толкова скоро след сватбената церемония. Това е изключително озадачаващо.
Тя се втренчи в него с удивление. Никълъс лежеше на леглото с вида на човек, който смята, че точно там му е мястото. Приличаше й на мързелив лъв, който оглежда лъвицата си. Това сигурно беше нещо хубаво за една лъвица, но за Сабрина поведението му беше дразнещо.
— Какво искаш? — изръмжа тя.
На устните му бавно се появи доволна усмивка. Господи, той се опитваше да я подмами! Опитваше се да разбере колко щеше да му бъде необходимо, за да я накара да си изпусне нервите. Е, тя нямаше да му даде тази възможност.
— Извинявай. Денят беше дълъг. — Тя се настани в един стол и се овладя. По всичко личеше, че щеше да има нужда от цялото си самообладание. — Попитах те какво ще кажеш за останалите условия?
— Трябва да призная, че съм малко объркан. Да видим дали съм разбрал всичко правилно. Аз трябва да те издържам както подобава на моя съпруга, на графиня с високо обществено положение. В замяна ти ще запазиш контрола върху своите активи, богатство, имущество и така нататък. Прав ли съм?
— Говориш, сякаш това е нечестно и егоистично.
— А не е ли? — Той повдигна невинно вежди.
— Не бих казала. — Сабрина си наложи да запази спокойствие. — Просто желая да си осигуря финансова стабилност.
— Искаш да кажеш в случай, че изляза прахосник, комарджия и развратник? — Очите му блестяха на светлината на фенера. — Не е много ласкав портрет.
Сабрина се изчерви.
— Не исках да го приемеш като обида.
— И все пак, когато една младоженка пожелае да се застрахова срещу възможни недостатъци в характера на съпруга си, човек неволно започва да се пита какво ще бъде бъдещето им. — Той замълча, след което добави замислено: — Или какво се е случило в миналото.
Тя му хвърли остър поглед. Абсолютно никой не знаеше колко малко пари й беше оставил Джак след смъртта си и Сабрина искаше да се увери, че никой никога нямаше да узнае. Колкото и много недостатъци да бе имал Джак, недискретността по отношение на финансовата му стабилност не беше един от тях. Тя се беше постарала тайно да изплати всичките му дългове на кредиторите.