— И това ли се знае в обществото?
— Съвсем не. — Тя затвори очи. — Направих някои проучвания.
Ръцете му застинаха върху раменете й.
— Ти си ме проучвала?
— Аха.
Той я сграбчи за раменете и я обърна с лице към себе си. Сабрина го погледна учудено. Гласът му беше строг, но погледът му я гледаше весело.
— Чакай да си изясня нещо. Ти си ме проучвала, но въпреки това се ядоса, когато ти казах, че и аз съм проучвал теб?
— Това е различно — отвърна тя.
— Не бих казал. — Той се разсмя. — Но няма значение. То просто ни поставя на една и съща основа. Аз ценя особено много честността, особено между мъжете и жените.
— Разбира се — каза тихо Сабрина. — Аз също. — Тя млъкна и обмисли думите му. — Честност. Като например да казваш на една жена, че я обичаш, за да постигнеш целите си?
Той се ухили лукаво и й отговори с нейните собствени думи.
— Това е различно.
— Разбирам. — Тя също се усмихна. — Във войната и в любовта всичко е честно.
— Точно така.
Сабрина само поклати глава. Колкото повече време прекарваше с Никълъс, толкова повече той успяваше да проникне зад защитата й. Наистина беше толкова очарователен, колкото се твърдеше, че е, както и много по-забавен, отколкото беше предполагала. Сабрина осъзна с изненада, че всъщност го харесваше.
Не беше разчитала на това, когато бе взела решение да се омъжи за него. Но след като бракът им вече бе факт, може би беше по-добре, че все пак го харесваше. А дали това харесване нямаше да бъде първата стъпка към любовта? Да се влюби в Уайлдууд щеше да бъде катастрофално за нея и щеше да й донесе само нещастия. Не се съмняваше, че за един мъж, който с такава лекота говореше за любов, думите не значеха нищо.
Не, тя щеше да си позволи да го харесва, дори да се радва на остроумието и дрънканиците му, но нямаше да си позволи да се влюби в него. Това не беше начинът, по който започваше един брак по сметка.
А и все още оставаше неудобният въпрос за честността. В миналото и настоящето на Сабрина имаше много неща, които тя криеше от Никълъс. И смяташе да ги крие вечно. Как ли щеше да реагира той, ако научеше тайните й?
Когато слънцето започна да залязва, Сабрина едва успяваше да държи очите си отворени. Двамата с Никълъс бяха прекарали един приятен ден, заети с неангажиращ разговор, в който не бяха засегнали неудобни теми. Компанията й, изглежда, му беше приятна и тя бавно се отпусна, тъй като беше осъзнала, че може да свали малко гарда си, без да се изложи на опасност.
С всеки час, който двамата прекарваха заедно, Сабрина показваше все по-голяма част от истинската си същност. Думите й ставаха все по-смели и тя не усещаше никакво неодобрение от негова страна. Когато осъзна, че Никълъс я смяташе не само за привлекателна, но и за интересна и приятна, Сабрина изпита облекчение. Знаеше за много бракове, които се основаваха на много по-малко от това.
Тя се прибра в каютата доста преди графа и се зачуди какво щеше да й донесе втората нощ от брака й. Хвърли изпълнен с отвращение поглед към стола. Искаше й се тази нощ да се наспи, а не да прекара часове в отчаяно търсене на удобство. Тази нощ той можеше да спи на стола, ако искаше; леглото оставаше за нея.
Тя съблече дрехите си, хвърли ги върху шкафа, изми се и извади една нощница от куфара си. Навлече памучната дреха през глава. Никога не беше харесвала плътните вълнени нощници с високи яки и предпочиташе пред тях лукса на памука и дантелите.
Нощницата й беше по-предизвикателна и откриваща отколкото й се искаше при дадените обстоятелства. Но по този въпрос не можеше да се направи нищо. Ако бе подозирала, че ще й се наложи да дели каютата си с мъж като Никълъс, може би щеше да си вземе нещо вълнено — ако не за друго, то за зашита. Тя вдигна ръце към тавана и се протегна лениво
— Много приятна гледка за посрещане на мъж, който се завръща у дома. — Никълъс стоеше в рамката на вратата и се хилеше. — Смея да твърдя, че бракът си има своите предимства.
— Никълъс. — Тя въздъхна и потисна желанието си да се покрие с нещо. — Никой ли не те е учил, че трябва да почукаш, преди да влезеш в стаята на една дама?
Усмивката му стана още по-широка.
— Не си спомням някой да се е оплаквал от това досега.
— Е, аз обаче възразявам. — Тя говореше делово, за да прикрие тръпката, която бе изпитала от присъствието му. Сцената беше твърде интимна. Високият, мускулест мъж в рамката на вратата, с очи, блестящи на светлината на фенера, и тя, облечена в дреха, която внезапно й се стори предизвикателна и съблазнителна.