— Не е ли така, скъпа?
— Извинете? — Сабрина върна вниманието си към масата и лорд Елдридж, който седеше вдясно от нея.
Той присви гъстите си вежди в знак на лек укор.
— Говорех, че се организира експедиция до Америка за търсене на испански съкровища. Сигурно сте чували за това.
— Разбира се. — Сабрина си спомняше смътно, че беше чела нещо за търсенето на някакво потънало съкровище в Западните Индии, вероятно испански галеон, който бе потънал преди векове. Това не беше инвестиция, в която би се впуснала. Твърде спекулативна, твърде рискована и нямаше никакви гаранции за възвращаемост.
— Е — каза Елдридж, — казвах, че човек не трябва да обикаля половината свят, за да намери съкровище. Никой не успя да извади златото на Наполеон след онова корабокрушение до бреговете на Египет. Преди двадесет години, ако не се лъжа. — Той огледа с любопитство лицето й. — Но вие, разбира се, знаете много повече за това от нас, нали?
Сабрина се намръщи озадачено.
— Страхувам се, че нямам представа за какво говорите.
— Нито пък аз, Елдридж — намеси се нетърпеливо лорд Конъли. — Какво се опитваш да кажеш?
Елдридж въздъхна тежко.
— Много добре тогава. Не мога да повярвам, че сте забравили тази история. — Той огледа трите чифта очи, които се бяха втренчили в него в очакване.
— Давай, човече — подкани го лорд Роу. — Чакаме те.
Елдридж изпъшка и измърмори нещо под мустак, преди да се облегне назад с изражението на разказвач, който знае интересна история.
— Както вече казах, това се случи преди двадесет години, през 1798. Войската на Наполеон беше в Египет. От Франция отпътува кораб, натоварен със златото за заплатите на войниците и с пари за други разходи. Корабът така и не стигна до Египет, тъй като бе потопен от един от нашите бойни кораби. Според разказите, офицерите успели да спасят златото, преди корабът да потъне, и го скрили. Най-вероятно са го заровили. Сигурно са възнамерявали да се върнат и да го приберат за себе си. — Той огледа останалите трима играчи с изражението на човек, който е успял да привлече вниманието на публиката. — А вие, скъпа моя — той направи пауза, за да увеличи драматизма, — вие знаете къде се намира златото.
— Аз ли? — разсмя се Сабрина. — И откъде мога да знам къде е скрито френското злато в Египет?
— Да, наистина, Елдридж. — Конъли се намръщи. — Откъде лейди Станфорд може да знае това?
— Знае, защото… — Блясъкът в очите на Елдридж допълваше триумфалната нотка в гласа му. — Вашият съпруг спечели тази информация по време на една игра на карти.
— Джак? — Сабрина се втренчи недоверчиво в лорда. — Кога?
— Беше няколко години преди смъртта му. — Елдридж се изчерви, тъй като очевидно му беше неудобно да говори за смъртта на съпруга й. — Ако не ме лъже паметта, играта се състоя в този клуб; който е и мой, както добре знаете. Някой на неговата маса заложи писмо, в което твърдеше, че съдържа информация за местонахождението на френското съкровище. Струва ми се, каза, че го е получил от някакъв френски моряк. — Той млъкна и присви замислено вежди. — А може и да е бил французин, който живее в Англия. Както и да е, всички си помислиха, че това е една невероятна шега. — Той огледа мъжете край масата, сякаш споделяше с тях някаква мъжка тайна. — Знаете как стават такива неща. Станфорд спечели играта. Всички предполагаха, че писмото е фалшиво. Станфорд дори се шегуваше с това. — Той се обърна към Сабрина и се намръщи. — Вие не знаехте ли за това, скъпа?
Тя поклати глава.
— Не съм сигурна. Историята ми се струва смътно позната, но… — Тя сви рамене като някаква безпомощна женичка. — Наистина не знам какво е станало с това загадъчно писмо. И въпреки че идеята за скрито съкровище е интересна, тя е твърде смътна, за да я обсъждаме. — Тя хвърли една ослепителна усмивка на тримата мъже край масата. — Продължаваме ли да играем, милорди?
Мъжете се върнаха към играта и Сабрина се присъедини към тях, като проявяваше скромен ентусиазъм. Умът й обаче не беше концентриран върху картите.
Информация за скрито съкровище. Самата мисъл за това я изпълваше с енергия, каквато не бе очаквала да почувства отново някога. Копнежът за търсене на приключения, който бе погребала преди толкова много години отново надигна глава.